Религиите и Европа

[Mozo]

Религиите и Европа
“Ако Господ не съществува, няма да има атеисти”
Гилбърт Кийт Честъртън

Религията като форма на обществено съзнание е играла и продължава да играе важна роля върху обществено-икономическото развитие на Европа. Тя е един от основните фактори, въздействащи силно върху културното развитие на народите, етническото им самоопределяне и поведение (включително и репродуктивното). Думата религия е от латински произход и означава благочестие, набожност, святост. Днес населението на Европа изповядва три основни религии: Християнство, Ислям и юдеизъм. В последните години (след 1989 година) в много страни от бившия социалистически блок навлизат и така наречените нетрадиционни вероизповедания (секти). Голяма част от тези религии са производни на Християнството и Исляма.
Християнството е най-широко разпространената религия в Европа. Християнството възниква през І в. пр. н. е. в източните провинции на Римската империя. След разпадането на Римската империя през 393 година се извършва първото разделение на Християнството на две основни направления – католици и православни християни. Тяхното разпределение на територията на Европа е неравномерно. Католиците заемат западните територии на континента, а православните християни - източната.
Двете форми на Християнството се разграничават по някои несъществени признаци. През Средновековието католиците се свързват с институцията на Инквизицията. Поради тази причина през ХVІ в. от католиците се отделят протестантите, които днес са третото най-разпространено направление на Християнството в Европа. Протестанството днес е най-силно разпространено в северните части на континента.
Ислямът е другата широко разпространена в Европа религия. Тя възниква през VІІ в. Ислямът също се характеризира с две основни направления – сунизъм, което се явява ортодоксално направление, към което принадлежат 92% от мюсюлманите в света. Те са основната част от изповядващото Исляма население в Европа. Другото направление е шиизмът, което днес е разпространено в страните от Близкия изток. Ислямът не е традиционна религия за централните и западните части на континента, но голямата миграция води до неговото все по-голямо разпространение.
Юдеизмът е една от националните религии. Броят на нейните последователи в Европа не е много голям, но това е свързано с тяхното избиване и изселване по време на Втората световна война.
Разпространението на различните религиозни общности в Европа е много разнообразно в различните страни. Различията в религиозно отношение се дължат главно на етническите различия и историческото минало на отделните страни.

Религията и държавата.
Отделянето на Църквата от държавата е решено, но остава още да отделим религията от народа.
Ленин

Съществуват три основни системи, които регулират отношения между религията и държавата. Първата е конфесионалната система, в която държавата дава официално признание на една конкретна религия. Втората е неконфесионалната система, където държавата е отделена от религията и възприема неутрално отношение спрямо всяка проява на религиозна вяра и практика. На трето място е системата, при която държавата е официално атеистична.
В Европа съществуват само първите две системи - няма държава, която да е официално атеистична. Като примери за първата (конфесионалната) система могат да се посочат Великобритания, Дания и Гърция. В тези страни, има пълна свобода на вероизповеданията – този принцип е залегнал сред основите на ЕС, но в същото време на една конкретна религиозна общност е придаден особен статут – на Англиканската църква във Великобритания, на Лутеранската църква в Дания и на Православната църква в Гърция.
Повечето страни в Европа обаче са възприели втората система - неконфесионалната. Но дори в конфесионални държави като Великобритания и Гърция, връзката между Църква и държава непрекъснато отслабва, във Великобритания държавата играе много по-малка роля при назначаването на епископи, в Гърцияе е отпаднало изискването президентът да е православен. Тенденцията е в рамките на Европа като цяло да се върви към неконфесионалната система.
И в двете системи, конфесионалната и неконфесионалната, съществуват много разлики в детайлите. Дори там, където преобладава неконфесионалната система, често се приема, че религията не може да бъде единствено частен въпрос от личната сфера на всеки гражданин, а и че тя има своите отражения върху обществения живот на държавата – и тези съображения могат да намерят и юридическо отражение. В някои неконфесионални държави например, религиозните общности имат официално призната роля в образователната система. Следователно, дори в неконфесионалните държави, обикновено не наблюдаваме опити да се установи пълно разделение между религия и държава. След промените на Конституцията в Турция се появяват опасения, че е възможно консолидиране на власт и религия, което може да доведе до създаване на режим.

Религията и Европейският Съюз.

„...Изчезването на нациите ще ни ограби не по-малко от това всички човешки същества да станат еднакви, с една индивидуалност и едно лице. Нациите са богатството на човечеството, неговите колективни личности; и най-малката от тях има своята неповторима окраска и носи вътре в себе си частица от божествения план...”
Солжиницин

"Под натиска на Европейския съюз нашите братя в Македония бяха принудени да се откажат от вероучението в училище",
Йеромонах Василий – игумен на Чипровския манастир

"Последното нещо, от което ще се откажат хората, е тяхната културна идентичност (език, обичаи, религия). Машината за стандартизация, наречена Европейски съюз, постепенно убива националните различия, а това е апел за война"

Целият материал: