Преображенски манастир - доклад

Доклад
по
Религиознание

на тема:

Преображенски манастир

Преображенският манастир е най-големият сред великотърновските манастири и четвърти в страната. Разположен е на 7 км от Велико Търново в гористия пролом Дервента, под пещерите на скалния венец на Беляковското плато. Някога е бил едно от най-важните културни и просветни средища от времето на Второто българско царство, а днес - един от най-ценните паметници на архитектурата и изкуството в България. През Средновековието манастирът е бил разположен на около 400-500 метра южно от сегашното си местонахождение. Личат останки от манастирски стени и сгради, намерени са архитектурни детайли, късове от средновековна керамика, фрагменти от стенописи. Бъдещите археологически разкопки и проучвания ще изяснят плана и мащаба на средновековните сгради. Първоначалното място на манастира е било изоставено или след разрушаването му по време на завладяването на Търново в края на XIX в., или по причина на свличане на пластовете, което продължава и днес. Манастирът е изграден през XI век и първоначално бил метох на Ватопедския манастир в Света Гора. През 1360 г., по времето на цар Иван Александър, манастирът получил автономност. Легенди свързват Преображенския манастир с ктиторството на втората му жена царица Теодора-Сара и на сина им цар Иван Шишман. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов манастир. Той е обявен от цар Иван Александър за “царски” и е единствен такъв в България и до ден днешен. След падането на България под турско робство манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от турците, а впоследствие е разрушен напълно. Векове след това, през 1825 г., манастирът е изграден отново от отец Зотик, с помощта и средствата на родолюбиви българи.
През 1832 година с ферман от султана е издействано възстановяването и построяването на нова църква. Строежът на църквата е завършен от Колю Фичето през 1834 г. Тя е триапсидна, кръстовидна, еднокуполна възрожденска сграда със закрита нартика.
Манастирът е възстановен изцяло през 1882 г., с участието на двамата колоси на българското национално Възраждане - Уста Колю Фичето и Захари Зограф.
В продължение на три години (1849-1851 г.) самоковският майстор-иконописец Захари Зограф рисува стенописите и иконите в главната манастирска църква. На най-видно място, върху южната външна стена на олтарната абсида той изписва монументалните стенописи “Страшният съд” и “Колелото на живота”, за да внуши на посетителите преходността на човешкото съществуване. Ценни са и фреските “Рождество Богородично”, “Успение Богородично”, “Тайната вечеря”. Редом с образите на Св. св. Кирил и Методий майсторът е изписал и своя автопортрет. Цялата пищна външна украса днес е ценен паметник на живописното изкуство от Възрожденската епоха. Паметник на българското дърворезбарско изкуство е и позлатеният иконостас.
От 1858 г. до 1863 г. Колю Фичето изгражда камбанарията, част от жилищните сгради и главния манастирски вход. Изграден е и подземният параклис “Св. Андрей Първозвани”. През 1863 г. върху него е завършен строежът на малката църква “Благовещение”, също от Колю Фичето. Иконите в църквата са дело на приемника на Захари Зограф - първият академично школуван български художник Станислав Доспевски. В западната част на манастирския комплекс се издига камбанарията със седемте камбани, една от най-хубавите звънарници, създадени от майстор Колю Фичето.
Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. Била е културно-просветен център и убежище за много родолюбиви българи и революционери, а през годините на Руско-турската освободителна война манастирът е превърнат в болница.
Днес в манастира има библиотека и музейна експозиция, които пазят реликвите на манастира: книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги и икони, както и други произведения на приложното изкуство.
Преображенският манастир е национален паметник на архитектурата и изкуството. Манастирът е действащ, мъжки. Манастирът по план е от типа на средновековните манастири-крепости. Сградите очертават издължен правоъгълен двор. Долните им етажи са каменни, а горните чрез красиво издадени еркери хармонично се свързват с наклонения терен. Строежът на главната църква започва в 1834 г. с разрешение на султански ферман от 1832 г. и е бил възложен на известния майстор Димитър Софиялията - голям родолюбец и един от активните участници в т. нар. “Велчова завера” в Търново през 1834-1835 година. Както е известно, антитурското съзаклятие е разкрито и неговите организатори, сред които е и Димитър Софиялията, са заловени и обесени. Това налага довършването на църквата да се възложи на прочутия строител Кольо Фичето.
Църквата е еднокорабна с два странични певника, предапсидно пространство и с широка колкото кораба апсида. В двете странични стени на предапсидното пространство се отваря по една просторна плоскодънна ниша, които служат за диаконикон и протезис. Едва показващият се над покрива купол се носи от четири пандантива, които не са сферични, а призматични плоски триъгълници. Поради това основата на барабана е осмостенна, а не кръгла. В този нисък барабан се отварят четири малки прозорчета, които имат по-скоро вид на отдушници. Наосът на съборната църква е обединен с притвора посредством три отвора, от които средният е по-широк и по-висок. Притворът, според изискванията на манастирските църковни служби, е доста просторен. Неговият свод е разположен по надлъжната ос и така двускатният покрив се обединява и се опростява. Малко по-късно, към 1849 г., от запад се добавя втори външен притвор, с по-тънки стени (възможно е да е бил замислен като открита галерия). Поради ограниченото място входът в този външен притвор е от южната страна. Църквата е забележителна както със своята архитектура, така и с живописната си декорация.
Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи (1849 г.) от големия български възрожденски художник Захарий Зограф от Самоков. Той идва тук на следващата година след като приключва (1848 г.) украсата на църквата в Троянския манастир. За неговото авторство говори специален възпоменателен надпис над западния вход в женското отделение. В северозападния ъгъл на същото помещение знаменитият зограф в края на редицата на българските светци е нарисувал своя автопортрет. Стенописите в храма имат характерна възрожденска схема и колорит. В апсидата долу са изобразени светци-литургисти, а над тях – Евхаристията и Саваот; в центъра на купола – Христос Вседържител, а около него – Небесната литургия и полуфигури на апостолите. В пандантивите са образите на четиримата евангелисти с техните символи. В двете странични конхи са поместени празнични сцени, а в долния регистър – фигурите на светци-воини и преподобни, сред които е и образът на св. Иван Рилски. Особено интересно е разположението на украсата в женското отделение. В нишата над входа на източната стена е изобразен патронният празник – Преображение, а отляво и отдясно – фигурите на руските светци Борис и Глеб на коне. От двете страни на входа са фигурите на Христос и Богородица.
По свода и на западната стена са подредени множество сцени от Апокалипсиса. В първия регистър – допоясни фигури на светци и светици, по-голямата част от които – български: Гавраил Лесновски, Йоким Сарандопорски, Параскева Търновска, славянските учители Кирил и Методий, Давид цар български, св. Йоан-Владимир цар български, св. Михаил цар български, св. Трибалий и др. Явно за тази тематика 3ахари Зограф е ползвал “Стематографията” на Жефарович и “История славянобългарска” на Паисий. Живописта по цвят и рисунки е доста експресивна и повтаря мотиви, застъпени в украсата на църквата в Троянския манастир. В третото помещение само източната стена е покрита с фигурална живопис.
Тук е разгърната традиционната широкообхватна назидателна сцена “Страшният съд”, като най-горе фронтообразно е изобразена Петдесетница. В центъра на апостолския фриз е Христос – Праведен съдия, от нозете на когото изтича огнената река на наказанието. Отляво се развива действието на Второто пришествие, а отдясно е Раят с групи (хорове) на праведниците. Най-долу са изобразени наказанията на различни видове грешници – прелюбодейци, предатели, грабители, блудници, магесници, воденичари, бакали, пияница, кръчмари и пр. В цялата тази панорама (както и на други места) Захарий Зограф е вложил своите демократични социални възгледи, своето лично отношение при божественото съдопроизводство. Върху другите стени на помещението са нарисувани типични за самоковските живописци растителни, геометрични и други орнаменти с барокови форми.
Пак с името на Захарий Зограф е свързана и украсата на външните стени на църквата. Тя се състои от рисувани арки, колони, пищни гирлянди от растителни орнаменти: на южната стена – сюжетът "Колелото на живота", което художникът е изобразил и в Троянския манастир. Тези външни стенописи със сложния разигран обем повишават живописното въздействие на храма сред архитектурата на останалите възрожденски постройки.
В наоса на църквата се намира красив позлатен резбован иконостас с богати барокови форми. Той великолепно се вписва в нейния интериор. Някои изследователи твърдят, че е дело на Колю Фичето. Иконостасът е работен едновременно със стенописната украса, тъй като иконите по него (една от които е подписана) са от ръката на автора на стенописите – Захарий Зограф. Те са “Архангел Михаил”, “Св. Богородица Милующа”, “Христос Вседържител”, “Преображение” (с надпис на Захарий Зограф и дата 1851 г.) и “Йоан Предтеча”. Отляво на един проскинарий е “Св. Мина” от Захарий Зограф, а на проскинария отдясно е иконата “Св. Андрей” от Станислав Доспевски. Заедно с пищната качествена резба на иконостаса иконите повишават тържественото звучение на храмовия интериор. През същите години Захарий Зограф изпълнява иконите в църквата на Плаковския манастир “Св. Илия” в съдружие с резбар, чийто стил много прилича на резбата на иконостаса в Преображенския манастир. Църквата в Плаковския манастир също е дело на Колю Фичето.
Успоредно с изграждането на съборната църква Димитър Софиялията построява и частично вкопания в стръмния скат параклис “Св. Андрей Първозвани”. Няколко години след това майстор Колю Фичето надстроява върху него малка църквица, посветена на Благовещение Богородично. Планът и на тази църква е триконхален, като олтарът е четвъртито помещение (сега тези сгради са руини поради свличане на пластовете). Активното строителство в манастира продължава през 1858-1863 г. Под ръководство на Колю Фичето се издигат редица нови жилищни сгради, главният манастирски вход и звънарницата. Заедно с някои постройки, градени след Освобождението, Преображенският манастир добива познатия си днес вид, като се образуват почти три двора, свързани един с друг. Архитектурата на жилищните и на стопанските сгради се отличава с отворените към дворните площи дървени чардаци, еркери, широки стрехи, хвърлящи дълбоки сенки, които контрастират с белите варосани стени. Поради доста стръмния наклон външните стени на сградите по източното жилищно крило и включените между тях култови постройки достигат внушителна височина. За да устоят на натиска, долните части на тези съоръжения са изградени от камък във вид на подпорни стени с дебели контрафорси, свързани с масивни арки. Тази структура се вписва в красивия терен и увеличава импозантността и неповторимостта на ансамбъла. Освен многобройните архитектурни забележителности в Преображенския манастир се пази голяма колекция от икони, принадлежаща на Великотърновската митрополия. Тук има изключително интересни творби на иконописта.

Използвани източници на информация:

1. http://www.velikoturnovo.info/id-67/pre ... stery.html
2. http://www.pravoslavieto.com/manastiri/ ... /index.htm
3. http://www.bulgarianmonastery.com/bg/tr ... stery.html
4. www.vinpalas.hit.bg/preobraj.htm
5. www.bgrod.org/Pravoslavie/index