Световни религии и политика

[Mozo]

Р Е Ф Е Р А Т
ПО
СВЕТОВНИ РЕЛИГИИ И ПОЛИТИКА




Конфуцианството. Личността на Основателя Конфуций. Книгата „Люн-ю”. Представата за „Дзюн-дзъ”.




Александра Александрова Герова, фак.№10773
Специалност „Международни отношения”
Юридически факултет
СУ „Св. Климент Охридски”



Дата: 08.02.2007г.

„Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах.”



Конфуций

Конфуций (Кун фу дзъ, Кун дзъ, Кун Чжуни) е живял в периода 551-479 г. пр. н. е. Той е китайски философ, от чиито учения произлиза конфуцианството. Конфуций е една от най-влиятелните личности в китайската и световната история и религия, той е историческа фигура и от неговата биография, достигнала до нас, става ясно, че е бил първоначално дребен чиновник, постепенно получил виден сан в княжество „Лу”. Конфуций е социален реформатор във време на растящ безпорядък в Китай. Бил скептичен или безразличен към много традиционни религиозни идеи, но трърд защитник на традициите в здраво общество.
Конфуций пръв поставя въпроса за изграждането на високонравствена, хуманна, осигуряваща достоен живот на поданиците си държава. Както и Буда, Конфуций не създава религия, неговото учение е универсален за всички времена и народи кодекс на държава-община. Според учителя държавата е пирамида: на върха й се намира Синът на Небето, средата е управляващо звено, основата е народът. Чиновникът е „вятър”, народът е „трева”. Накъдето духа вятърът, натам се накланя тревата. От духовния и морален облик на чиновниците зависи нравствеността на народа.


Конфуцианството

Конфуцианството ( Джу Дзия – школата на книжниците) се е зародило в Китай през VI-V век пр.н.е. Влиза в състава на Сан Дзяо- една от трите главни религии в Китай. Философската система на конфуцианството е била създадена от Кун – дзи ( Конфуций ). Същността на конфуцианството се базира върху едно единствено понятие- Жън. То няма точен аналог в българския език, можем да го преведем като „хуманност”, но може и да се преведе като „висша добродетел”, въпреки че това не обяснява абсолютно пълно неговото значение. Самият Конфуций се е въздържал от обяснение. Той е бил на мнение, че всеки човек сам трябва да стигне до значението и смисъла на това понятие. Предшествениците на конфуцианците са произлизали от потомствени чиновнически семейства, които в случай на загубване
„Лудият се оплаква, че хората не го познават, а мъдрецът - че не познава хората.”

на официалната си длъжност са ставали скитащи учители. Тези хора са заработвали хляба си с преподаването на древните книги, станали впоследствие част от Тринадесетокнижието: Шацзин, Шуцзин, Лицзи, а също и загубената по-късно Юецзин, книга за музиката.
Първият етап на конфуцианството е дейността на самия Кун-дзи, също принадлежащ към скитащите учители. В първоначалния си вид конфуцианството било етико-политическо учение, в което централно място заемали въпросите за нравствената природа на човека, за семейството и управлението на държавата. Изходна за Кун-дзи е концепцията за „небето” и „небесните заповеди” , т.е. съдбата. Човекът, надарен от небето с определни качества, е длъжен да постъпва в съгласие с тях, с моралния закон Дао и да ги усъвършенства чрез обучение. Целта на това усъвършенстване е достигането на нивото на „благородния мъж” (дзюн- дзъ), изпълняващ Ли – етиката.

Целият материал: