Европейския съюз

[Mozo]

Страни - членки на Европейския съюз

1958 год. Белгия
Франция
Германия /Източна Германия се присъединява като част от
Германия през 1990 год./
Италия
Люксембург
Холандия
1973 год. Дания
Ирландия
Великобритания
1981 год. Гърция
1986 год. Портогалия
Испания
1995 год. Австрия
Финландия
Швеция

Страни кандидатки

1987 год. Турция
1990 год. Кипър
Малта
1992 год. Швейцария
1994 год. Унгария
Полша
1995 год. България
Румъния
Словакия
Словения
Албания
Литва
Латвия
Естония
1996 год. Чехия

- Страни - членки на ЕС
- Страни кандидатки за влизане в ЕС



Създаване на Европейската общност


Идеята за обединена Европа е доста стара. Още през ХIV век френският философ и политик Пиер Дюбоа предлага създаването на конфедерация на християнска Европа, която да се управлява от Европейски съвет, съставен от "мъдри и достойни за доверие мъже". През следващите столетия идеята за европейска конфедерация може да се намери в работите на политици и мислители като Сали, Пен и Прудон, който предрича катастрофа за Европа, ако тя не се обедини. И може би точно такива катастрофални явления като двете световни войни подтикнаха Западна Европа към търсене на форми за обединение.
Бащата на концепцията за интегриране "крачка след крачка" на следвоенна Западна Европа е френският политик Жан Моне. Вместо бърза и пълна интеграция Моне предлага след края на Втората световна война обединението на западноевропейските страни да започне със скромни крачки, даващи реални резултати, които да стимулират към солидарност и единодействие страни - доскорошни врагове. Така че не декретите, а реалните успехи в политическата, социалната и икономическата интеграция на Западна Европа са фундаментът на трайния мир и икономическия просперитет на обединена Европа.
Още от самото начало основният проблем за успешната западноевропейска интеграция е била Западна Германия. Благодарение на САЩ в рамките на "Плана Маршал" и на реализацията на икономическата реформа на Лудвиг Ерхард - бащата на германското "икономическо чудо", Западна Германия бързо набира икономическа мощ. Осъществявяният контрол от временен съюзнически орган над западногерманската въгледобивна и стманодобивна промишленост не е можел да трае безкрайно. Възниква проблемът как тези два ключови за отбраната отрасъла могат да се възродят, без да се създават условия за нова заплаха за мира в Европа.
Отговор на този въпрос дава планът, разработен от Жан Моне и представен на западноевропейските правителства от Робер Шуман. Като министър на външните работи на Франция на 9 май 1950 год. той предлага обединението на въгледобивната и стоманодобивната промишленост на Франция и Западна Германия под формата на отворена за други страни организация.
След една година - на 18 април 1951 год., в Париж шест страни - Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург, подписват договор за създаване на Европейска общност на въглищата и стоманата - ЕОВС. Основната цел на новата международна организация е създаването на "общ пазар" в областта на въгледобива и стоманодобива без търговски бариери, без да бъдат нарушавани принципите на свободна конкуренция. Договорът е ратифициран от правителствата на шестте страни през 1952 год., а от февруари 1953 год. се пристъпва към премахването на митата и лимитите, ограничаващи свободната търговия с въглища, стомана и железни отпадъци в границите на икономическата общност на шестте страни. В началния период е направено изключение за Италия, за която митата и лимитите за кокс и металургични ппродукти са били валидни до 1958 год.
От самото начало Великобритания се отнася с недоверие към усилията на шестте западноевропейски страни да създадат свободен общ пазар и да се интегрират икономически. Британските резерви към европейска интеграция произтича от традиционното недоверие на Великобритания към всякакви международни институции с наднационален характер. Затова едва през 1954 год. се подписва споразумение за постоянни консултации в областта на общите интереси във въгледобива и стоманодобива на "шестте" и Великобритания. Пълноправно членство в ЕОВС Великобритания получава през 1974 год.



Важни моменти в развитието на Европейската общност


Успехите и опитът, натрупани в процеса на интеграция на шестте западноевропейски страни в рамките на ЕОВС, създават предпоставки и условия за по-всеобхватна икономическа интеграция. На 25 март 1957 год. в Рим представителите на шестте европейски държави, членуващи в ЕОВС, подписват Римския договор – “библията” на Европейската общност. Чрез него се определя върховенството на по- голяма част от решенията и отговорностите на Общността. Фактически същия ден в Рим същите тези страни подписват още един договор.На основа на първия от римските договори от 1 януари се създава Европейската икономическа общност - ЕИО, а на основата на втория - Европейската общност за атомна енергия, известна още като ЕВРОАТОМ.
Още от самото начало новата форма на икономическа интеграция - ЕИО, се оказва ефикасен и мощен локомотив за по - широка и всеобхватна европейска интеграция. От първите години в ЕИО започват да се прилагат принципите на "общ пазар", което означава, че освен митническа интеграция се налага свобода на действие на производствените фактори. Освен изграждането на "общ пазар" в договореностите, постигнати в Рим, се говори за обща аграрна политика, за единна транспортна система, както и за единна финансова и фиксална политика.
До 1965 год. трите европейски общности ЕОВС, ЕИО и ЕВРОАТОМ имат два общи органа – Европейският парламент и Трибуналът на справедливостта, но два Съвета на министрите, Висша власт на ЕОВС и Комисия на ЕИО. През 1965 год. за трите общности по силата на договор, наречен Merger Treaty /Договор за сливане/, се създава един Съвет на министрите и една Комисия на ЕИО с общ бюджет за трите общности. От този момент трите форми на европейска интеграция се обединяват в една. През 1976 год. Европейският парламент в специална резолюция от 16 февруари решава, че в официалните документи /с изключение на нормативните/ ще бъде използвано едно наименование за формите на интеграция и то ще бъде “Европейска общност” или по- кратката форма “Общност”.
Друг исторически момент в развитието на ЕО е срещата на Европейския съвет в Маастрихт през декември 1991 год. Тук след ожесточени спорове бе одобрен Договорът за Европейския съюз. Договорът от Маастрихт без съмнение е най-значимото събитие в историята на ЕО. В него се определят не само сроковете за изграждане на икономическия и валутен съюз най-късно до 1999 год. и се залагат основите за една обща политика в областта на външните отношения и отбраната, но се въвежда и нова концепция за институциите на ЕО. Един протокол, подписан от 11 страни – членки, без Великобритания, отваря пътя за прилагането в единадесет страни на Общността на законодателството, произтичащо от Социалната харта. Накрая договорът задължи ЕС да подготви междуправителствена конференция през 1996 год., която да извърши преглед на действието на промените, въведени от Маастрихт и да подготви условията за влизането на Съюза в 21 век. Проведените референдуми за ратифициране на Договора от Маастрихт в Дания, Ирландия, Франция доведе до забавяне на влизането му в сила. Пречки създадоха и Великобритания и Германия. Направени бяха опити Договорът да бъде обявен за несъвместим с германската конституция. На 12 октомври 1993 год. жалбата бе отхвърлена от конституционния съд и още същия ден германската ратификация бе депозирана. С това отпадна последното препятствие и на 1ноември1993 год., десет месеца след заплануваното време, договорът влезе в сила. От този момент нататък Европейската общност е известна като Европейски съюз /ЕС/.

Целият материал: