Екологична криза

[Mozo]

СЪДЪРЖАНИЕ:


1. Увод.................................................................................... стр. 3
2. Цели и задачи за решаване на проблема на екологичната криза...................................................................................стр. 4
2.1 Формулиране на проблема........................................................ стр. 4
3. Пътища за излизане от екологичната криза............ стр. 10
3.1 Ефективно използване на ресурсите и оценка на риска от екологична катастрофа................................стр. 11
3.2 Засилване ролята на научните изследвания и технологиите.................................................................. стр. 11
3.3 Информационният процес в упралението на еко – системата......................................................................... стр. 12
4. Международни правни принципи и организации, имащи отношение към процесите за излизане от екологичната криза................................................................................ стр. 14
5. Заключение:.................................................................... стр. 16












1. Увод
Екологичните проблеми в България приемат застрашителни размери. Трудно е обаче да се предложат конкретни реформи, тъй като централизираната икономика от миналото изостри въпросите, свързани с околната среда.
Старата система доведе до сериозни екологични нарушения поради три причини. Липсата на свободен печат затрудняваше разпространението на информацията, поради което от правителствените служители не се търсеше отговорност за действията им. Отсъствието на права върху частната собственост улесняваше замърсяването, защото никой не предявяваше законни претенции, когато природните ресурси биваха разграбвани. И накрая, субсидирането на някои клонове от тежката промишленост засили замърсяването. След като на всеки един от тези проблеми се намери лек, състоянието на околната среда в България ще се подобри.
Все пак не всички екологични проблеми ще бъдат решени чрез предложените икономически реформи, затова е необходима структура, с по¬мощта на която да се преодолеят останалите трудности. Налагащата се първа стъпка е замърсяването да започне да се разглежда като проблем свързан с правото на собственост. Общата собственост винаги се експлоатира повече отколкото трябва. Екологичните трудности са предизвикани от отсъствието на право на частна собственост. Следователно реформите би трябвало да се насочат към по-доброто дефиниране и узаконяване на правото на собственост. Хората трябва да отговарят за действията си а упражняването на право на частна собственост повиша¬ва тяхната отговорност.
Там където липсват права за собственост, какъвто често е случаят с въздуха и водите, правителството трябва да предприеме действия, позволяващи и върху тези ресурси да се установят права. Тези права трябва да могат да бъдат прехвърляни, за да се даде възможност за развитие на пазара, като оптималното равнище на замърсяването да може да се определя чрез взаимодействието между производители и потребители.



2. Цели и задачи за решаване на проблема на екологичната криза
2.1 Формулиране на проблема
България е изправена пред огромни проблеми, свързани с околната среда. Според някои изчисления 85 процента от речните води са замърсени с промишлени отпадъци и 70 процента от селскостопанските земи са увредени от емисии от промишлените производства. Въздухът също е значително замърсен и в някои райони изхвърляните в атмосферата отпадъчни газове от заводите са достатъчни, за да причинят временни или трайни, здравни проблема. Състоянието на околната среда в България е влошено от бързата индустриализация през последните няколко десетилетия особено поради експлоатацията на големи топилни, рафинерии и заводи.
Но не всички проблеми, свързани със замърсяването се дължат на вътрешнопроизводствени условия. Един румънски завод на българската граница например, предизвиква значително замърсяване в България. Освен това безотговорни действия в други страни допринесоха за създавалето на опасност от атомна радиация. Например аварията в Чернобил в Съветския съюз създаде потенциално значими проблеми за здравето на хората в България. Високото равнище на замърсяването и някои други екологични проблеми предизвикаха силно недоволство сред населението, което прерасна във важен стимул за икономически и политически реформи.
Защитата на природата е една от основните задачи на нашето столетие и се превръща в социален проблем. За да се промени коренно ситуацията са необходими целенасочени и обмислени действия.
Достигането на идеално състояние и абсолютна хармония с природата по принцип е невъзможно. По същия начин е невъзможна и окончателна победа над природата, макар в процеса на борба за надмощие хората да намират начини за преодоляване на възникналите трудности. Взаимодействието на човека с природата няма край. В моменти, когато човечеството си мисли, че е успяло да наложи превес в дадено направление, природата увеличава съпротивителните сили. Всяко насилие над природата и упражняването на натиск върху нея крие риск от гибел за самото човечество.
Всеки от описаните глобални екологични проблеми има свои варианти за пълно или частично решение на проблемите на околната среда.
Общите цели, за решаване на глобалните екологични проблеми, възникнали вследствие на антропогенното въздействие изискват решаване на много и неотложни задачи:
- Изучаване на глобалните енергетични и биогеохимични кръговрати – перспективи на развитие на енергетиката и възможното й въздействие върху екосистемите; следене за „здравето” на почвите и растителността; определяне на количествата промишлени замърсявания в миналото и настоящето;
- Създаване на системи за наблюдение и оценка на глобалните изменения – развитие на нови системи на наблюдение, базирани на Земята и в Космоса; обмен на спътникови данни; анализ на съответствието на съществуващи и прогнозирани глобални изменения; търсене на пътища за забавяне и спиране на процеса на изчезване на редки и застрашени видове;
- Анализ на глобалните изменения в биоразнообразието – описание и наблюдение на биоразнообразието; защита на застрашените видове; анализ на връзката между биогеохимичния кръговрат и биоразнообразието;
- Разработване на теоретични и методологични основи за анализ и контрол на екологичните изменения – намиране на най-подходящите подходи за изследване на неустойчивите екосистеми; анализ на методологическата база за предсказване на глобални екологични изменения;
- Анализ и участие в международните усилия за решаване на проблемите, свързани с глобалната екологична криза.
Мерките, необходими за подобряване качествата на средата, могат да бъдат групирани по следния начин:
Технологични:
- Разработване на нови технологии;
- Създаване на пречиствателни съоръжения;
- Замяна на използваните горива;
- Електрификация на производствата, бита и транспорта.
Архитектурно-планови мероприятия:
- Планиране на териториите на населените места;
- Озеленяване на населените места;
- Организиране на санитарно-защитни зони.
Правови:
- Създаване на законодателни актове по поддържане на околната среда;
- Спазване на всички закони и наредби за опазване на околната среда.
Инженерно-организационни:
- Намаляване на престоя на автомобилите на светофарите;
- Понижаване на интензивността на движение на транспорта на претоварените автомагистрали.
Основният проблем се състои не в пълното и точно описание на екологичните проблеми, а в осмислянето на причните за тяхното възникване, характер и най-важното – ефективните пътища и способи за тяхното решаване.
При търсенето на решения за преодоляване на екологичната криза първостепенно значение има решаването на следните екологични проблеми, засягащи основните компоненти на биосферата:
1. В атмосферата – снижаване на нивата на замърсяване на атмосферния въздух в градовете и промишлените райони и неблагоприятното въздействие на замърсяванията на атмосферата и човешкия организъм, животните, състоянието на растенията и екосистемите; възможното затопляне на климата; рискът от нарушаване на озновия слой; падането на киселинни дъждове и вкисляването на почвите и природната среда въобще, за сметка на антропогенното разпространение на серния диоксид и оксидите на азота; ограничаване на фотохимичен смог.
2. В хидросферата – повсеместно ограничаване замърсяванията на пресни води и морските екосистеми; снижаване обема на отпадните води и антропогенната еутрофикация на водоемите; овладяване на замърсяването на Световния океан; справяне с понижаването на биологичната активност на водните екосистеми и възникването на мутагенеза и канцерогенеза в замърсените водни среди; щадене на природните запаси от предни подземни води; овладяване на прогресивно снижаване от замърсяване на малките реки и съкращаване и изсушаване на вътрешни водоеми; преодоляване на негативни последствия от регулирането на оттока за хидробионтите и на негативните екологични последствия от създаването на крупни водохранилища.
3. В литосферата – борба с опустинването, поради неправилното използване на земята с разширение на площите на антропогенните пустини; борба с ветровата и водната ерозия на почвите; спасяване на почвата от замърсяване с пестициди, нитрати и други вредни вещества, водещо до снижаване на плодоротието на почвите до критични минимуми; борба със заблатяването и вторичното засоляване; недопускане на процеси на отчуждаване на земя за строителство и други нужди; спиране на активизираните свлачища, а също и заливаните плодородни земи и селища; преодоляване на други неблагоприятни геологични процеси; овладяване на негативните изменения на природните екосистеми при усвояване на природните недра; използване на необходимите количества пестициди и минерални торове за предпазване от безвъзвратни загуби на обработваеми земи и запазване на плодородието им; запазване на стойността и децитността на важни минерални ресурси.

Целият материал: