1. Управление на околната среда
Без добре организирани и нормално функциониращи управленски структури е немислимо да се провежда адекватна екологична политика опазването на околната среда и екологосъобразното използване на природните ресурси са дейности, немислими без добре организирана и нормално функционираща упроавленска структура. Практически управлението на околната среда обхваща много широк спектър от обществени отношение: опазване на околната среда от замърсяване, рационално използване и опазване на природните ресурси, развитие на науката и технологиите, съответно ниво на възпитание, образование и култура, териториално устройство, програмиране на развитието и пр.
Освен това, постигането на устойчиво развитие е немислимо без отчитане на вътрешната взаимозависимост между околна среда-икономическо развитие и социална политика. Всичко това предопределя и ангажирането и координацията на действията на различно равнище между много органи, институции и организации.
1/ По тези съображения, изглеждаше удачно да се създаде Национален (консултативен) съвет по въпросите на устойчивото развитие. В него, освен представители на държавни институции, се препоръчваше да се включат и учени от БАН, ВУЗ-ове, други специалисти, както и представители на заинтересовани обществени организации. Първоначално (от края на 1992 г. и началото на 1993 г.) имаше идея такъв съвет да се сформира към президента на Републиката, който, по силата на конституцията, олицетворява единството на нацията и представлява страната в международните отношения (чл. 92, ал. 1 от Конституцията на Р България). Тази идея обаче не получи политическа подкрепа, с което се осуети възможността за създаване на една независима и необвързана с отделните власти структура по въпросите на устойчивото развитие, с цел:
- подпомагане на президента (като “водеща надпартийна институция”);
- определяне основните критерии, свързани с устойчивото развитие;
- обща (основна) оценка на рисковете, свързани с развитието на икономиката;
- годишни анализи, мнения и информация, предоставяни за ползване от президента, МС и НС.
2/ Опит за преодоляване на тази неудача беше направен с едно предложение на представителството в София на Програмата на Организацията на обединените нации за развитие за създаване на орган по устойчивото развитие към Министерския съвет. Но и това предложение не бе възприето и санкционирано по съответния ред.
3/ Чрез законодателната си дейност, Народното събрание, макар и косвено, участва във формирането на "управленската рамка" на опазването на околната среда. Това става чрез приемането на екологичните закони и контрола за тяхното изпълнение, включително чрез отправяните парламентарни питания към министъра на околната среда и водите. Немалка роля в този Постоянната парламентарна комисия по околната среда и водите. По силата на своите компетенции, тя доста активно влияе (и може да влияе) върху формирането и прилагането на едни или други управленски решения, свързани с опазването на околната среда - обсъждане на екологични законопроекти, приемане на решения по екологични въпроси, изслушване на министъра на околната среда и водите, негови заместници и други служители на министерството.
................................
Целият материал:
Лекции по екологично законодателство и норми.rar- (71.64 KiB) Свалено 19 пъти