Домашно насилие

[Mozo]

Насилието в семейството е един от сериозните социални проблеми на нашето съвремие.По данни на ООН от произвола на родителите ежегодно страдат около 2 милиона деца на възраст до 14 г.Всяко десето от тях умира ,а около 2000 се самоубиват.В Европейският съюз,всяка пета жена е жертва на домашно насилие сочи изследване на европейското женско лоби,обединяващо фондации от страните членки.
Едно от всеки четири убийства във Великобритания се извършва между членовете на семейството.В САЩ ежегодно властите регистрират около 200 хиляди случая на сексуални злоупотреби в семейството.В 90% от случаите насилниците са мъже.В Русия през 1998 15 хиляди жени са били убити от своите мъже , а от всички изнасилвания всяко шесто е извършено от съпруга.
Посочените данни дават основание да се съгласим с твърдението на А.Гиденс,че” домът е най-опасното място в модерното общество”,както и със заключението на четвъртата международна конференция на ООН по положението на жените,че”насилието в семейството е епидемия в повечето страни”.
Съвременната ситуация в България до голяма степен отразява посочената световна тенденция.все по-често в ежедневието и в медиите ставаме свидетели по случаи на домашно насилие.


Дефиниране на домашното насилие

Най-общо насилието може да се определи като поведение ,насочено срещу друг човек или собствената личност предизвикващо физическо,психическо и емоционално страдание.В повечето социологически и социално-психологически теории насилието се свързва с агресивността на индивидите и оттук понятията „насилие” и „агресивност” се използват като синоними.Винаги агресивността прераства в насилие.
Насилието е един от възможните резултати на агресивното поведение.Подобно на него то има много разновидности и форми на проява.Насилието би могло да се дефинира като поведение,с което преднамерено се нанася вреда-физическа или психическа,на индивид или група .Домашното насилие представлява физическо,психическо и сексуално насилие ,принудително ограничаване на личната свобода и личния живот ,извършено спрямо лица ,които се намират или са били в семейна или родствена връзка ,във фактическо съпружеско съжителство или обитават едно жилище.


Насилието в семейството като социален проблем в България

Проучвания,проведени в нашата страна през последните години отбелязват тревожна тенденция на нарастване на домашното насилие .В изследване на фондация „Джендър проект в България”,проведено през 2000 година ,над 600 хиляди българки са споделили ,че поне веднъж са претърпели физическо насилие вкъщи.Проучване на социологическа агенция”Маркетинг.Медии.Анализи” сред учениците от 8 до 11 клас на тема „Домашното насилие и дроги”констатира,че всяко пето дете живее в семейство,в което се явява жертва или свидетел на домашното насилие.Преобладаващата част от анкетираните ученици смятат,че институциите не са в състояние да помогнат,напротив,след намесата на полицията нещата стават още по-тежки.

Основни причини за домашно насилие

1.Финансови проблеми/безпаричие-76,1%
2.Безработица/икономическа зависимост-51,2%
3.Лошо възпитание/модел на поведение,преживян в детството-42,2%
4.Стресът в ежедневието-42,2%
5.Ненаказуемост на домашното насилие24,6%
6.Неравностойно положение на жената в семейството-10%
7.Насилието,което често присъства в медиите-8,5%
8.Професионални проблеми-5,8%
9.Друго-1,5%


От данните може да се направи извода,че общата социално-икономическа обстановка в обществото ,ниското равнище на живот,стресът в ежедневието се отразяват негативно на микроклимата в семейството,способстват за снижаване на културата на междуличностното общуване и за ръст на жестокостта и насилието.Важен фактор,допринасящ за проявите на домашното насилие е преживяно в детството насилие и насилническите модели на поведение,усвоени в семейството на агресора.В получените данни прави впечатление ,че едва около1/4 от изследваните лица посочват ненаказуемостта на насилието като фактор,способстващ неговата проява.Също така доста малък процент от респондентите обръщат внимание на присъствието на жестокост и насилие в средствата за масова информация,макар че в тях насилието често се представя като модел на поведение и средство за разрешаване на конфликти.

Основни форми на домашно насилие

*физическо от мъжа към жената
*скандали между съпрузите
*психическо от мъжа към жената
*спрямо децата
*сексуално спрямо децата
*психическо спрямо мъжа
*физическо спрямо мъжа
*сексуално спрямо мъжа

Физическото насилие спрямо жената е доминираща форма на домашно насилие в българското общество.Това до голяма степен е свързано с с преобладаващия традиционен модел на ролите в семейството,отразяващ социално неравенство и експлоатация на жената от мъжа ,третирането и като собственост.
Макар и много полезни ,проведените през различните години проучвания на домашното насилие в България едва ли успяват да улавят пълните мащаби на това социално явление,доколкото малтретираните жени или деца в повечето случаи мълчат и се страхуват или изпитват срам да споделят проблема си,ори и в случаите на анонимно анкетиране.














Домашното насилие като обект на социална работа – теоретични обекти
Домашното насилие е обект на злоупотребяващо поведение,включващо заплахи,изолация,унижение,използващо физически,емоционални,икономически и други средства .Целта на това поведение е насилникът да поддържа власт и контрол над жертвата.В книгата си „Изкуството да се помага „Л.Шулман разглежда теорията на потисничеството на Ф.Фанон,която може да бъде отнесена и към проблемите,свързани с домашното насилие.Според психологията на потисничеството,когато човек е изложен за дълъг период на потисничество ,”потисникът отвън се превръща в потисник отвътре”.С други думи потиснатият (в случаите на домашно насилие обикновено жена или дете)може да интернализира потисника отвън,създавайки създавайки си отрицателни нагласи и представи за себе си.Според л.Шулман интернализираният гняв ,често скрит зад депресия може да доведе до малоадаптивно и диструктивно поведение,опасно както за самия потиснат (подложен на насилие)така и за околните.Продължителното излагане на насилие води до промени,които имат както физическо и психическо измерение(умора,безсъние,кошмари,търпение,виене на свят и др.,така и личностно – отразяват се на изпълняваните социални роли,на социалните отношения.
За да се прояви адекватно отношение и да изпълни компетентно професионалните си задължения,социалният работник трябва да притежава познания за състоянието и реакциите на жертвата на насилие,за особеностите на нейните преживявания.В повечето случаи те се свеждат до следното:
*обикновено насилието се превръща в тема табу за жертвата и тя полага неимоверни усилия да го прикрие;
* жертвата се чувства виновна и живее с мисълта,че тя по някакъв начин предизвиква насилието ;
* в жертвата се поражда недоверие към хората,особено към онези,които тя отъждествява с насилника (например представителите на другия пол,ако жертвата е жена);
* често нагласите на жертвата са амбивалентни - например от една страна,съпругата обича съпруга си,а детето обича родителя си,но от друга страна се страхуват за психическото и физическото си оцеляване;
* жертвата изпитва неудовлетвореност от междуличностното взаимодействие,самоизолира се,може да прояви агресия
и автоагресия,в това число и опити за самоубийство;
* в много случаи срамът,който жертвата изпитва и пречи да потърси помощ от близките си .

Целият материал: