Расизма и антисемитизма

1. Какво мислите за расизма, като теория и практика?
2. Как обяснявате антисемитизма?
3. Мнението Ви за еврейството въобще и частно за еврейството в България?

Сред многото типове предразсъдъци расовият е една от най-опасните форми на омраза. А, антисемитизма е еманация на същността на расизма, негова крайна форма.
Расизмът е отрицание срещу ценността на човешката личност, срещу другия, различния. В своята същност е антихуманен и неприемлив както от морална, така също и от религиозна гледна точка. Неизличими рани и болка е оставил расизмът в световната история, срамът за които споделя цялото човечество.
Кризисната ситуация с икономически и културни последствия, приближи народа ни до опасно гранични състояния. В страна като България – с ясно обособени етнически и религиозни малцинства интелигенцията и цялото общество трябва да реагират бързо и непримиримо на създаващата непредсказуеми последствия ситуация. Традиционно толерантното българско общество започна да се поддава на ксенофобски, антисемитски, националистически внушения, което и за първи път доведе до присъствието на организация като „ Атака” в българското 40-то Народно събрание.
Въпросът за антисемитизма надхвърля границите на неговото политическо, икономическо или културно и религиозно тълкуване, и се превръща във фундаментален човешки проблем. Той засяга съдбините на човечеството и центъра, около който се концентрира религиозната история. Антисемитизмът и трагедията, която той причини са позор за целия човешки род.
В началото на 21 век антисемитизмът, както и расизмът и всяка дискриминация на верска или расова основа са недопустими. Не деля и не оценявам хората по различен начин освен по критерия добри или лоши, колкото и имагинерни да са тези понятия.
Еврейският народ, преследван и гонен хилядолетия, се е научил на солидарност, взаимопомощ и е концентрирал мъдрост и опит, знания и умения, трудолюбие и талант.
Българските евреи са били винаги искрени български патриоти в добрия смисъл на понятието. Носители на прогрес и цивилизация по време на робството са били, и до днес са чудесни учени, музиканти, лекари, икномисти и общественици. Еврейството в България е допринесло значително за страната, която е възприело като своя. А толерантността е проличавала винаги във взаимотношенията на българите с евреите.
Общата неудовлетвореност от дефицита на справедливост, както и задълбочаващата се духовна и културна криза предпоставиха цялостното объркване на представите и ценностните критерии.
На България е необходимо управление, което да направи невъзможни и обществено нетърпими всички прояви на нерационална омраза, чиито образи са именно расизмът, антисемитизма и национализма.

14.04.2008