Уран

[Mozo]

Уран е седмата планета от Слънчевата система.
Тя е газов гигант и е трета по размери и четвърта
по маса в Слънчевата система. Уран носи името
на бога на небето от древногръцката митология
Уран. Нейния астрологичен символ е ?, а за
астрономически цели се ползва символа .
Въпреки, че е видима ̀ с невъоръжено око
подобно на петте класически планети, Уран не е
наблюдавана от древните астрономи заради
межделивостта около планетата.[1] Сър Уилям
Хершел оповестява откритието на планетата на
13 март 1781, с което разширява границите на
познатата Слънчева система за пръв път в
модерната история. Това е първата открита
планета с помощта на телескоп.

Уран и Нептун имат различна вътрешна
структура и атмосферен състав от този
при големите газови гиганти Сатурн и
Юпитер. Затова астрономите ги
поставят в различен клас наречен
„ледени гиганти“. Атмосферата на
планетата съдържа основно водород и
хелий, както и вода, амоняк и метан
заедно със следи от други
въглеводороди. Атмосферата на Уран
е найстудената
в Слънчевата система
с минимална температура −224 °C.
Облаците са структурирани на слоеве,
като пониските
съдържат много вода,
а повисоките
метан.
Уран е съставен главно от скали, различни видове лед и само около 15% водород
и незначително количество хелий (за разлика от Юпитер и Сатурн, които са
изградени предимно от последните два елемента). Уран, както и Нептун, е
подобен на вътрешността на Юпитер и Сатурн (като се изключи масивния слой
метализиран водород на последните две планети). Счита се че Уран няма
локализирано скално ядро, подобно на Юпитер и Сатурн, а структурата му е поскоро
хомогенна. Синьозеленият цвят на планетата се дължи на метана в
атмосферата и, който поглъща ̀ червена светлина.

Една от найхарактерните
черти на Уран е наклонът
на неговата ос на въртене от почти 90 градуса.
Вследствие на това в дадени части от нейната орбита
един от полюсите е обърнат директно към Слънцето,
докато другият остава в постоянна сянка. През
останалото време Слънцето изгрява и залязва
нормално.
По време на посещението на планетата от Вояджър 2
през 1986 г. южния полюс на Уран беше насочен почти
право към Слънцето. Да се определи кой от полюсите
на планетата е южен и кой северен е предмет на
известни спорове в научните среди.

Още едно следствие от наклона на оста е ясно изразената
сезонност на Уран. При посещението на Вояджър 2, когато
Слънцето грееше върху полюса на планетата, облачните
пояси в атмосферата бяха изключително тънки и бледи. При
скорошни наблюдения от текескопа Хъбъл обаче бяха
забелязани пообширни
и ясно изразени пояси, за които се
смята, че са причинени от греенето на Слънцето почти
директно върху екватора; през 2007 г. Слънцето огря
екватора под 90°.

Центърът на магнитното поле на Уран
не съвпада с геометричния център на
планетата и то е наклонено под ъгъл от
почти 60° спрямо оста на въртене. То
се поражда от движение на
електрически заредени частици,
вероятно намиращи се до повърхността
на планетата. Нептун също има
подобно отместване на магнитното си
поле, от което би могло да се заключи,
че причина за отместването при Уран
може би не е наклонът на оста.
Магнитната опашка на планетата се
усуква вследствие на въртенето и ̀ във
винтообразна форма. Средата, която
поражда самото магнитно поле, обаче,
е неизвестна — липсват доказателства
за океани от вода и амоняк под огромно
налягане във вътрешността на
планетата, за които се е считало, че
пораждат магнетизма на Уран.

Целият материал: