Озоновият слой е онази част от атмосферата на Земята, която съдържа относително голяма концентрация на озон(О3). "Относително високи", защото реалното съдържание на озон е няколко милионни части - но това е по-висока концентрация от тази в другите части на атмосферата. Озоновият слой е известен най-вече със свойството си да поглъща по-голямата част от ултравиолетовите лъчи, попадащи над Земята.
През 1985 година учените установиха, че озоновият слой е започнал да изтънява. Особено силно е засегната Антарктида, на която се е образувала така наречената “озонова дупка”. Това доведе до опасно увеличение на ултравиолетовата радиация.
Причините за изтъняването на озоновия слой са отделяните в резултат на човешката дейност озон-разрушаващи вещества:
Фреони – използвани в хладилната техника;
Халони – използвани в пожарогасителите;
Различни разтворители и пестициди.
Разрушаването на озоновия слой се превръща във все по-популярен проблем. Озоновият слой се намира между 10 и 50 км над повърхността на Земята и съдържа приблизително 90 процента от озона в атмосферата. При нормални условия стратосферният озон се образува като резултат от фотохимичното равновесие между кислородни молекули, кислородни атоми и слънчева радиация. Поглъщането на ултравиолетовите кванти води до намаляване на озона, притокът пък на кислородни атоми от по-горните слоеве на атмосферата позволява образуването на нови молекули озон. Така се установява динамично равновесие между двете реакции. Озоновият слой е защита за живота на Земята, тъй като единствено той поглъща пълноценно слънчевата ултравиолетова радиация. Той играе ролята на природен филтър, поглъщащ опасните за всички живи същества ултравиолетови лъчи, чийто източник е Слънцето. През 1985 г.бе констатирано, че съдържанието на озон над Южния полюс е намаляло. Впоследствие аналогичен процес бе наблюдаван и над Северния полюс. Оказа се, че озоновата броня на планетата ни е “поизтъркана” и над Западна Европа, Тихия океан и Централна Америка. Концентрацията на озона често се измерва чрез неговото общо количество в атмосферен стълб, движейки се от повърхността на земята към горните слоеве на атмосферата. Системното научно наблюдение показва за първи път през 1991 година данни за значително намаление на озона.
..................................
Целият материал:
Озоновата дупка и парниковият ефект.rar- (3.24 MiB) Свалено 53 пъти