Биоиндикация – същност, видове. Биоиндикаторни организми. Биомониторинг

[Mozo]

Биоиндикация – същност, видове. Биоиндикаторни организми. Биомониторинг.

Екологичните особености на биосистемите и съвкупността им от приспособления към отделни екологични фактори или към групата като цяло се използва за оценка на особеностите на групата - биоиндикация. През 19в. са публикувани екологични схеми, отразяващи отношението на растенията към влага, почвено богатство, засоленост на почвата, които се използват за оценка на местообитанията. Сред животните като индикация са почвените безгръбначни. Всички екологични скали не са универсални.
От латински индикация означава оценявам, отбелязвам. Схваща се като метод на оценка на биотичните и абиотичните фактори на средата. Класификациите на биологичните индикатори са многобройни. Според ранга на използваната оценка са аутекологични, популационни, синекологични. Според характера на въздействие на фактора има индикатори с пряка биоиндикация, пряка и косвена биоиндикация. Оценявания фактор въздейства върху използваните биосистеми косвено, чрез други фактори.
Според характера на реакцията по биоиндикаторите:
- неспецифични (некроза)
- специфични биоиндикатори – въздействието на фактора води до специфична реакция в биологичната система
- положителни биоиндикатори и отрицателни биоиндикатори
- архаични биоиндикатори – реликти
- съвременни биоиндикатори – съвременни особености на средата
- акумулативни биоиндикатори – реакцията към фактор е свързана с увеличаване стойността на определен биологичен показател
- извайвателни биоиндикатори – реакциите на системите са бързи, дори и при кратки и слаби дози и кратко време.
Биомониторинг – приложна в пространството и времето биоиндикация. Бива 2 вида: активен(експериментален) – използват се тест биосистеми, намиращи се при стандартни условия на средата; пасивен – естествени биосистеми при нестандартни условия на средата. И двата се прилагат.
На базата на особеностите на растителната покривка се определят границите и наименуват се цели области на сушата – степ, тайга. Чрез състава, структурата и ритмиката на развитие на фитоценозите приблизително се определят режимите на средата. Остатъците от коренна растителност се използват за оценка на почвени и геоложки условия. Особеностите на растителните съобщества са в основата на определяне на хабитатите.
Индикаторно значение на флората и растителността – те са с висока степен на достъпност, чувствителност и пластичност. Отразяват особеностите на средата, ако дълго съществуват в нея.
Индикаторни признаци във фитоиндикацията:
- фитоценотични показатели – флористичен състав, изобилие на отделните групи; структурни показатели – етажи, функционални показатели – продукция, биомаса
- показатели, свързани с отделните видове растения – морфологични и анатомични особености – форма на растеж, разклоняване, окраска и форма на листа, химичен състав на фитомасата, интензивност на биологичните процеси.