Гражданско правни науки

[Mozo]

ГРАЖДАНСКО ПРАВНИ НАУКИ
І.

Въпрос №1. Обективно гражданско право. Гражданско, частно и публично право. Система на гражданското право. Особености на гражданскоправните източници, видове. Гражданско правни норми – видове. Действие на гражданскоправните норми. Норми на международното частно право.
I. Същност на ГП
ГП може да се разглежда в 3 аспекта: като обективно П; като субективно П; като наука и учебна дисциплина.
1. ГП като обективно право (отрасъл, клон на правото) е съвкупност от правни норми, които уреждат имуществени и някои лични неимуществени отношения между равнопоставени субекти, както и положението на самите гражданскоправни субекти. Особености:
а) Предмет:
- имуществени отношения: това са отношенията, които имат пряка или косвена връзка със собствеността;
- някои лични неимуществени отношения: свързани със защита на здравето, телесната неприкосновеност, достойнството и др.
б) Метод: координация, равнопоставяне - автономия на страните при създаването и уреждането на правоотношението (затова в ГП насилието опорочава сделката).
в) Субекти: фЛ, ЮЛ и държавата (в ГП държавата е равнопоставен субект, няма властнически правомощия!).
Някои съвременни юристи избягват критериите „предмет" и „метод" като неюридически понятия, наложени от съветската теория. М. Павлова определя ГП като общо частно право (ЧП), като отрасъл на ЧП. Другите отрасли на частното право са: търговското право, трудовото право, правният режим на индустриалната собственост. Те се различават от ГП по това, че поставят специални изисквания спрямо субектите (напр. в ТП - поне едната страна е търговец) или спрямо други елементи на правоотношенията. В такъв смисъл ГП е общо ЧП, а другите отрасли на ЧП са специални. Ето защо нормите на ГП намират субсидиарно приложение в тези отрасли.
2. ГП като субективно П е възможност да се изисква определено поведение въз основа на обективното П, при настъпване на определен Юф.
3. ГП като наука има за предмет ГПнорми - създаване, развитие, анализ, тенденции. Учебната дисциплина отразява достиженията на науката.
II. Система на ГП (дялове).
У нас е приета германската (пандектна) система:
1. Обща част - урежда статута на ГПсубекти и общите правила, които се прилагат във всички дялове на ГП (за източниците, действието, тълкуването на ГПнорми; ГПсубекти, съдържание и обекти на ГПО; правните сделки; представителството; погасителната давност).
2. Специални части:
а) Вещно право - урежда отношенията по придобиване, упражняване и защита на правото на собственост и другите вещни права.
б) Облигационно право - урежда облигационните отношения (източници, изпълнение, неизпълнение), има обща и специална част.
в) Семейно П (спорно е - някои го приемат за отделен клон извън ГП)
- урежда имуществени и неимуществени отношения между лица, свързани чрез брак, произход и родство или осиновяване.
г) Наследствено П - урежда преминаването на имуществените права на физическите лица след смъртта им към техните наследници.
д) авторско право - урежда правата върху творчески произведения на литературата, науката и изкуството, върху изпълненията на артисти, върху звукозаписи и програми на радиото и телевизията.


III. Отграничения
1. ГП и търговско П
ТП е възникнало от ГП. Може да се каже, че ТП е част от ГП в широк смисъл, но включва и елементи на процесуално право (регистрация), административно право и данъчно право- Субекти на ТП могат да бъдат само субектите на ГП. Отношенията са равнопоставени. Разликата е в това, че субектите на ТП са точно определени
- търговците. В ТП всички сделки са възмездни, а в ГП има и безвъзмездни. Има особености и в режима на търговските сделки (в сравнение с гражданските) - при тях изискванията за форма са по-малки, за да не се спъва търговският оборот, но отговорността на търговците е по-строга, защото те са професионалисти. В ТП има повече императивни норми, има изисквания за даване гласност на определени обстоятелства (чрез вписване в съдебни регистри, обнародване в ДВ и др.) - това е в обществен интерес, за по-голяма сигурност. В ТП обичаят се прилага повече.
2. ГП и трудово право
ТрП произлиза от ГП. Страните по тях са фЛ или ЮЛ, правопораждащият Юф - договор. Особености в ТрП: страна като работодатели могат да бъдат и неправосубектни по ГП организации, поделения, учреждения и др; работникът е зависим, трябва да се подчинява на реда и дисциплината, установени от работодателя (за разлика от изпълнителя по ГП договор за изработка); работодателят има дисциплинарно-наказателна власт при неизпълнение на задълженията от страна на работника.
3. ГП и международно частно право (МЧП) - Нормите на МЧП се прилагат към ГПО с международен елемент. В МЧП преобладават т. нар. "стълкновителни" норми, които определят ГП на коя държава ще се приложи към дадено ПО с международен елемент.
4. ГП и ГПс - Те се различават по предмет и метод. ГП се нарича материално право - то урежда субективните права и задължения. П 1с урежда реда и средствата за защита на накърнените граждански права. Методът на ГП е равнопоставеност, а на ГПс е властнически. Нормите па ГПс са предимно императивни. ГП и ГПс се намират във функционална връзка. Чрез ГПс се осигурява защитата на субективните граждански права.

VI. Източници на ГП.
1. Източник на П е волеизявлението, извършено по установен от П ред и насочено съм създаване на общи правила за поведение (Пнорми). В писаното право - нормативен акт (НА).
Източникът на ГП е особен юридически факт, който има за последица създаване, изменение, отмяна, тълкуване или спиране действието на ГП норми.
2. Видове:
С оглед на субекта, създал нормата:
а) актове на държавни (публични) органи:
- на Народното събрание (Конституция, закони, решения с нормативен х-р);
- на МС (постановления, наредби, правилници, инструкции);
- на министри и ведомствени ръководители;
- на общинските съвети;
(указите на президента не са нормативни актове)
б) от социални общности - устави;
С оглед на формата: писани и неписани (обичаи);
3. Морал, справедливост, съдебна практика.
а) Моралът не е източник, но има значение в няколко насоки:
- като допълнителен критерий при тълкуването на нормативните актове (чл. 46, ал. 1 и 2 ЗНА);
-като критерий за определяне границите на договорната автономия (чл.9 ЗЗД) и за действителността на договор (чл.26 ЗЗД);
- като критерий за преценка на добросъвестността при воденето на преговори във връзка с гражданската отговорност по чл. 12 ЗЗД.

Целият материал: