Как ще живеем, ако не гоним измамата

[Mozo]

ак ще живеем, ако не гоним измамата?

Елин Пелин е наричан „душата” и „гласът” на българския селянин, на българското страдание и постигнатост. Неговите разкази за изпълнени с много реализъм и остават трайно запечатани в порьозната памет на българина. Според автора „изкуството е ценно, когато е искрено и просто”. Именно това „правило” се стреми да следва Елин Пелин в цялото си творчество.
В обществото хората се разделят според социалния си статут. Малките, бедните хора се характеризират с големите си мечти. Това е искрата, която ги поддържа живи и им дава стимул да се борят. Такива са и Елин-Пелиновите герои. Те се впечатляват от невъзможното, от свръхестественото, то дава началото на техните мечти. Много често нещата, в които вярва простодушния човек са вълшебства от приказките, но точно те са проблясъкът в тъмния тунел за обезнадеждените личности. Хората вярват в това, което искат да е истина дори то да звучи абсурдно. В своя живот всеки от нас трябва да гони целите си, независимо, че те могат да се окажат неосъществими! Ако не се опитваш да догониш недостижимото, няма да си постигнал и достижимото! Само, когато повярваш в мечтите си ще усетиш пълнотата на своето битие.
Главните герои в разказа „Мечтатели” са представители на „малките хора”. Младият Рустем търси „разковничето”, за което го е пратила неговата любима, ключето, с което ще отключи сърцето и. На младини всеки вижда в любовта смисъла на живота си.
Дядо Горан пък е старши лекар. Той търси пиявици в реката, защото цял живот с тях цери болните. Това е доказателство, че с възрастта човек променя интересните и необходимостите си.
Те са коренно различни личности,но нещо ги обединява-и двамата са мечтатели!
Истинската красота на живота за тази категория хора, в която попадат нашите герои се състой в това да достигнат до далечното, непознатото, фантастичното.Това не означава, че искат злато, пари и много жени. Простодушните хорица искат единствено свят, в който дори най-нищожната личност да намери мястото си и любов. Именно тяхното място в обществото обуславя мечтите им. Те вярват в невиждани до сега неща- „бялата кукувица” и „скритото имане”. Вярват в една голяма измама, но ако не беше тя? Както казва дядо Горан „Как ще живеем, ако не гоним измамата ?” . Отговорът на този въпрос с ясен : БЕЗЦЕЛНО!
Дори целият свят да е срещу теб и да не вижда смисъл в мечтата ти никога не се отказвай от нея! Рустем не се отказва от своята, макар доктора да я намира безсмислена. „- Да имам разковниче, може и тая кукувица да видя!”.
Той е посветил целия си живот на тази мечта и истински вярва, че не е било напразно. Всеки от нас трябва да има поне една мечта и малък процент от увереността на циганчето, за да изживее достойно живота си!