1.Христо Смирненски(1898-1923)-роден в Кукуш, Македония.Поет трагик, патетик, сатирик. Поет урбанист. Наричат го„слънчево дете на българската поезия”, „вечният юноша”, „певец на революционния устрем”. Поет новатор, който свързва в творчеството си реалистични със символистични елементи (постсимволизъм). Поезията му е потвърждение на настъпилия през 20-те г. на 20. век естетически прелом в национален и в световен мащаб, художествено отражение на превръщането на „роба” в творец на света.Основни теми в стихосбирката“ Да бъде ден!“(1922г.): страданието на хората от социалното дъно и копнежът по революция. Основен топос- градът, улицата, барикадата.Нов лирически герой: работникът, пролетарият, революционните маси, „ний”, „ разбунените тълпи”- всички унижени и оскърбени, „децата на града”, които искат да променят социалната си съдба.
-Цикълът „Зимни вечери”(своеобразна поема) е построен по принципа на мозайката- чрез редуване на образи и картини в 6 фрагмента се получава една обобщена визия за света на злото и неговите невинни жертви- „децата на града”. Персонажи са хора от градската беднота, от социалното дъно- „безхлебен баща”, който ругае непотребния си живот, нещастни деца, ридаеща жена ,слепият старик, болни и умиращи.Цикълът е изграден като своеобразен лиричен репортаж- лирическият говорител върви в покрайнините на града сред зимната мъгла(символ на студенината и на изгубената човешка идентичност) и е наблюдател на потресаващи картини на човешката нищета. Той съчувства на неговите „бедни братя”-обречени на „вечната бедност и грижа”.Мрачен, потискащ е финалът на творбата- чрез алегоричния образ на снежинките, които в локвите стават на кал, се внушава идеята за трагичната участ на социалните аутсайдсери.
- «Старият музикант”- стихотворението е от цикъла „Децата на града”(1921г.)Лирически персонаж е старият музикант , който живее в един дисхармоничен и жесток свят на социална несправедливост.Той е беззащитно, безпомощно „ дете” на града- ограбил човешкото в човека.Старческата му цигулка печално припява рефрена за трагичната му участ. Пейзажът(„зимните вихри студени”) и олицетворението(„ А зад гърба му пристъпя Смъртта”) акцентират на идеята, че животът му е перманентно умиране.
- „Цветарка”-романтичният пейзаж в началото(„Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна”) е в контраст с хиперболизирания образ на умъртвяващия град(„скрил в гранитната си пазва/ хиляди души разбити”).Съдбата на цветарката, на красивото бедно момиче, е предопределена от социалния и статус.Хубостта и ще се превърне в разменна монета в един антихуманен свят(„че цветята се купуват , а и тя е чуден цвет”)
- „Юноша- емблематична творба на Смирненски. Лир.герой е застанал на прага на живота („Аз не зная защо съм на тоз свят роден”) и изживява прехода към зрелостта и познанието за смисъла на своя живот. Зад светлите надежди и бляновете („ да срещна живота по друм от цветя”) младият човек съзира мрачните контури на реалността(„в полумрака видях изтерзани лица”) и прави своя житейски избор- да участва активно в радикалното преобразуване на стария, антихуманен свят.
Без да питам защо съм на тоз свят роден,
аз ще знам защо да умра
Въздействащи са образите символи на революцията („барикаден пожар”, „ураган от души”, „пир непознат”), маркиращи пътя на „нова зора”- човешката свобода.
Революционният устрем по со
Целият материал:
Конспект и помощни материали за ДЗИ по БЕЛ за 12-ти клас.rar- (34.54 KiB) Свалено 62 пъти