Двигателни функции

[Mozo]

Двигателни функции тяхната регулация

Двигателните функции – независимо дали са рефлексни или са волеви действия, се осъществяват от обща, обширна невронна мрежа, включваща структури на ЦНС и на ПНС, означавани с термина двигателна система
От функционална гледна точка, двигателната система се раздля на три подсистеми – пирамидна, екстрапирамидна (извън пирамидата), коoрдинационна. Всяка от тях обезпечава различни аспекти на двигателния акт.
Пирамидна система – двигателната система обезпечава движенията от гледна точка на тяхното планиране, извършване, реализация, съществяване и контрол. Всички структури се обединяват в т.нар корово-мускулен път. Той се състои от два неврона: централен и периферен. Централният двигателен неврон започва от големите пирамидни клетки на Бец, изграждащи първичните и до голяма степен вторичните двигателни полета( това е пирамидния път) аксоните на тези клетки(Бец) се групират в два снопа, слизайки надолу. Коровоспинален –
Коровонуклеален–
По-голямата част от влъкната на коровоспиналния път се кръстосват на границата между продълговатия и гръбначния мозък. Кръстосаните влъкна минават в страничните снопове на бялото вещество на гръбначния мозък. (латерален пирамиден път), а не кръстосаните вървят в предните снопове (пряк пирамиден път).
Коровоспиналния път завършва върху алфа-мотоневроните, разположени в предните рога на сивото вещество на гръбначния мозък.
Коровонуклеалния път завършва върху невроните, разположени в двигателните ядра на черепно мозъчните нерви (ЧМН).
Периферният двигателен неврон започва от моторните ядра на ЧМН и от алфа-мотоневроните в Гръбначния мозък. Техните аксони в същност образуват периферните нерви (ЧМН И ГМН), който завършват в синапси в/у скелетната мускулатура.
Увреждането на корово-мускулния път води до частична или пълна загуба на възможността за извършване на активни движения. Пълната загуба на активни движения се нарича парализа, а частичната пареза. В зависимост от разпространението си те биват монопареза (моно парализаране – само на 1 крайник), хемипареза(хемиплегия– лява или дясна на двата крайника ) параплегия (горна и долна, на двата крака или двете ръце) квадрипарза– (4 крайника)
Поражението на централния двиг.неврон води до централна парализа/пареза, а на периферния двиг.неврон води до периферна парализа/пареза


Изследване на пирамидния път – изследват се обема, силата и скоростта на активните движения за всяка мускулна група. Целта е откриване на парези и парализи. Обема на движението се определя, като се отбелязва големината на ъгъла, в който движението е възможно. Силата се изследва, като болния се кара активно да се съпротивлява на усилията ни (екзаминатор–изпитващ, проверяващ) да променим положението на крайника в пространството (статична сила) или обратно – активно изменя положението на тялото или част от тялото си срещу съпротивлението на екзаминатора (динамична сила). Скоростта се оптределя, като се отбелязва бързината, с която се осъществяват активните движения (зависи от темперамента).
Проби за остановяване на латентни парези – (спящи) основната проба е пробата на Баре. Пациента е легнал по корем със свити към бедра подбедрици под тъп ъгъл. В тази поза след известно време (10 15 сек) в увредената става настъпва умора и едната подбедрица пада (увредения крак). Пробата на Мангазини – болният лежи по гръб със затворени очи, краката са повдигната във въздуха и отново подбедрицата прави тъп ъгъл. Ръцете, също под тъп ъгъл, се поставят с дланите нагоре, след няколко секунди овредените крак или ръка почват да падат и като падайки ръката се обръща надоло (дланта).
Болестни разстройства, при увреда на централния и съответно периферния двигателен неврон – клинично описание.
Централна (спастична) пареза/парализа – оснновни симптоми възниква при пареза на ЦДН и се характеризира със следните симптоми:
1) Парализата е обширна– обхваща цял крайник или половината тяло
2) Мускулният тонус е спастично повишен – при опипване мускулите са плътни. Ръката заема характерна поза – свита в лакатя, пръстите и китката, приведена към тялото. А кракът, поради хипертонията (повишен мускълен тонус), изглежда по-дълъг и при движение прави кръгови движения все едно коси. Това е т.нар походка на Вернике- Ман
3) Хиперрефлексия на проприоцептивните рефлекси, като често се наблюдава клонус (потрепване на китката и стъпалото) (проприоцептивните усещания се засилват, защото се освобождават от подтискащото контролно действие на кората)
4) Хипорефлексия до арефлексия на кожните рефлекси –
5) Поява на патологични рефлекси от групаата на Бабински
6) Патологични синкинезии – основно в болния крайник се появяват имитиращи движенията на здравия крайник.

Зелият материал: