Теми по социология

[Mozo]

Историческо начало на социологията. Периодизация. Преходът от традиционно към модерно общество.


Човекът е немислим извън обществото ( Аристотел)

Човекът в обществото е социологическа тема и социологически проблем. Социологията изучава човешкият обществен живот, групите и обществата. Под човешки обществен живот разбираме различни обществени дейности – икономика, политика, спорт и др. Към това може да отнесем социалнопсихологически явления като представи, нагласи, предразсъдъци и др. Под общество разбираме нацията, човешката общност която се намира на определена територия. Предметната област на социологията включва собственото ни поведение като социални същества. Полето на социологическите изследвания е извънредно широко и се разпростира от анализа на мимолетните представи на минувачите до изучаване на глобалните, социални процеси.
С няколко основни задачи се занимава съвременната социология:
1. Да изследва връзките между това което обществото прави от нас и това което ние правим от себе си. Нашите дейности структорират, оформят социалният свят и саструкторират от този свят. Социологията разкрива необходимостта от един по широк поглед върху нашата същност и поведение. Социологията учи, че нещата които възприемаме като естествени са силно повлияни от социални фактори. Изясняването на начините по които социалния опит влияе върху индивидуалния живот е основна физиологична перспектива. Социологичното въображение позволява да се осъзнае, че много събития засягащи само индивида са отражение на много мащабни социални проблеми.
2. Да изследва баланса между социалното възпроизводство и социалната трансформация. Социалното възпроизводство се отнася до съхраняването на обществата във времето, а трансформацията до техните проблеми. Социалното възпроизводство се дължи на приемствеността на човешките дейности, а промените се случват от части, защото такова е било намерението на хората, а от друга страна от неочакваните последици.
3. Да даде отговори на въпросите: Как е възникнал света? Защо нашита жизнени условия са по различни от тези на нашите предшественици? На къде ще ни насочи промяната в бъдеще? и пр.
Основоположник на социологията е Огюст Конт. Самият той се е считал за основоположник на тази наука, на която дава найминованието в IV том на “курс по позитивна социология” през 1838г. Първите големи критици на Конт сочат като основополагащи Емил Дюркем, Макс Вебер, Вилфредо Парето. От гледна точка на Дюкрем за основоположник на социологията може да се счита Шарл Де Монтискьо. Социалната природа на човека е в основата на познавателния процес към обществения живот.
Периодизация - по традиция историята на социологията се дели на два крупни периода: протосоциология и социологията като обособена наука.
Друга разпространена периодизация се основава на периодизация на социокултурната история. Разграничават се периоди като:
социологическа мисъл на древния свят, на средните векове, на новото време и.т.н.
преходът от традиционно към модерно общество
обществото като модерно, традиционно
Традиционното общество съществува до 18 края на 19 век и се характеризира най общо със следните черти:
природност – което означава неотделеност на човека от природата и зависимост от нея.
цикличност – означава непрекъснато възпроизвеждане на човешкия живот и общество през определени периоди.
предвидимост и повторяемост - обществото се повтаря
Социалните регулативни системи са традицията, морала и обичаите. В момента на настъпване на криза и промяна в това общество неговото развитие не може да се предвиди. Социологията идва като отговор на потребността да се предвиди развитието на обществото, а и за да се контролира и управлява човешкото колективно или обществено поведение.













Класически и социологически теории.

С тези теории свързваме няколко имена:

Огюст Конт /1798г – 1857г./ - неговото име се свързва с школата на позитивизма. Той се интересува от въпросите на политиката, а именно: Как е възможен изход от безредието и установяване на стабилен социален ред? Позитивната западноевропейска наука се основава на емпиричния опит, рационално контролираното наблюдение, експеримента и рационалното доказателство. Позитивно е нещо което действително съществува и което е полезно. Науката трябва да се занимава с подобряване на индивидуалните и социалните условия на живот на хората и не трябва да се занимава с отвлечени и безполезни разсъждения. Конт формулира закон за трите стадия на човешкият интелект:
теологично (фективно) състояние – това състояние го свързваме с религията
метафизично състояние – това състояние свързваме с философията
научно (позитивно) състояние – това състояние свързваме с науката
Конт разглежда системата на обществата като:
социална статистика – това е явление което се намира в съотношение съгласуваност. Основен социален елемент е семейството.
социална динамика – последователността на социалните явления

Хърбърт Спенсър /1820г. – 1903г./ - той прави опит да обедини теоритичните знания на своето време в една “система синтетическа философия”. Определя, че обществото в социологически смисъл съществува само тогава когато освен съприкосновение между индивидите има и кооперация между тях. Характера на обществото разкрива чрез съпоставянето му с биологичния организъм. Биологичния организъм и елементите съществуват между цялото , а в общ смисъл цялото съществува заради елементите си.

Емил Дюркем /1858г. – 1917г./ - той е първият професор по социология в света. Според него социологията трябва да изучава аспектите на обществения живот които оформят нашите индивидуални действия, например състоянието на икономиката или влиянието на религията. Смята, че това което крепи обществото са споделените ценности и обичаи. Неговият анализ на социалната промяна се основава на разделението на труда. Той твърди, че разделението на труда постепенно измества религията, като основа за социалната сплотеност. С нарастващото разделение на труда хората стават все по зависими по между си, тъй като всеки се нуждае от стоките и услугите произвеждани от други професии. Според Дюркем процесите на промяна в модерния свят, са толкова бързи и интензивни, че пораждат състояние на аномия. Разглежда социалната система като единство от морфологични и духовни факти. Духовните са чувства, представи, вярвания, които имат обективен характер спрямо индивидите.

Карл Маркс /1818г. – 1883г./ - той се опитва да обясни промените настъпили в обществото по времето на индустриалната революция. Има материалистично разбиране на историята. Не идеите или ценностите на хората са основните източници на социална промяна. Тя се предизвиква от икономически фактори. Класовите конфликти са мотивиращата сила на историческото развитие. За него най важните промени са свързани с развитието на капитализма, който ще бъде заменен от безкласово общество. Неравенствата между индивидите няма да изчезнат, но няма да има господстваща и подчинена класа. Той формулира по определен начин много социологически категории и формулира редица закони на общественото развитие, например за определящата роля на производството, за класовата борба и.т.н. Според него обществото се състои от база и надстройка.

Макс Вебер /1864г. – 1920г./ - отхвърля материалистическото разбиране на историята и разглежда класовият конфликт като по малко значим. Икономическите фактори според него са важни но идеите и ценностите оказват не по малко влияние върху социалната промяна. Той стига до извода, че някои аспекти на християнството играят важна роля за възникването на капитализма. Веберовото схващане за същността на капитализма поставя в основата влиянието на науката и бюрокрацията. Тя е единствения начин за ефективна организация на голям брой хора и поради това неизбежно ще се разраства с икономическия и политическия растеж. Развитието на науката, модерната технология и бюрокрацията Вебер описва с общото понятие рационализация.










Съвременни социологически теории



1. Структурен функционализъм - свързва се с школата на Толкът Пароънз. Основава се на структурно функционален метод. Това е метод за описание и обяснение на социални зависимости и процеси. Фиксира се определено социално цяло и се отчитат следствието за цялото и неговите елементи от взаимодействието на елементите и на цялото със средата. Според Запарсънс четирите функционални императива са:
приспособяване към други системи или към средата
постигане на системи от цели
поддържане на стабилност и последователност
интеграция
2. Феноменологична социология – това е направление в съвременната социология, чийто представители се стремят да изградят една радикална концепция на субективна гледна точка която да разкрие социалния свят като незавършена безлична структура, а структура от значение важна за субекта и които социологията изучава. Алфред Шютц изгражда структура на жизнения свят. В пространствено отношение света се структурира на:
свят в “моя актуален обсег” – това е свят в който се действа непосредствено тук и сега.
свят на “възтановимия обсег” – тази част от реалността която вече е била в актуалния обсег, сега не е, но би могло да бъде обратно в актуалния обсег.
свят на “достижимия обсег” – това е слой от социалния свят, който не е бил, не е сега, но може да бъде в актуалния ни обсег. Във времево отношение света света се дели на: свят на моите предшественици, свят на моите съвременници и свят на моите следовници.
3. Символен инеракционизъм - това е направление в северноамериканската социология изследващо елементарните социални взаимодействия на членовете на социални групи в условията на пряка комуникация посредством символи. Основният процес в обществото е комуникацията осъществяваща се посредством жестове.
4. Теория на конфликтите - развива се през 50-те 60-те години на ХХ век. Тук се разглежда социалния конфликт като източник на движението. Социалния конфликт е израз на кризата в остарелите форми. Чрез него се изгражда нов тип организация на социалната система.
5. Теория на обмена – обществото се разглежда като система от еквивалентни взаимодействия между хората. Основни представители са Питър Блау и Джордж Хоумънс. Извършва се обмен на различни стойности – пари, блага, престиж, съчувствие, обич и др. Цената на обмена се определя от ценностите на хората и нормите на обществото. В зависимост от цената човек решава да участва или да не участва в обмена на стойности.

Целият материал: