Недействителност на административни актове

[Mozo]

П Л О В Д И В С К И У Н И В Е Р С И Т Е Т
„П А И С И Й Х И Л Е Н Д А Р С К И”
Филиал С М О Л Я Н

К У Р С О В А Р А Б О Т А


Тема: НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ


Изготвил: Емилия З. Сиракова
Фак. № 054512
Специалност: ТУРИЗЪМ


Административното право е измежду най-новите правни отрасли. Гражданското и наказателното право съществуват вече повече от 2000 години, докато административното право възниква във Франция след победата на Френската буржоазна революция през 1789 година като резултат на принципа за разделение на властите.
Чрез възприемането на принципа за разделение на властите се постига разпределение на държавната власт между различни държавни институции /органи/. Властта се разпределя така, че да се изключи съсредоточаването на много и силни правомощия само в една от тях. По този начин се създава гаранция, че не е възможно връщане назад към абсолютизъм, към неограничената власт на монарха – такава, каквато е била до буржоазната революция. Постига се баланс между отделните власти, очертават се границите между тях. На второ място, за да се поддържа този баланс, на всяка от властите се предоставят правомощия за контрол спрямо останалите. По този начин отделните власти „се наблюдават” една друга и се следи спазването на разпределението на държавната власт по между им. В това отношение особено важен е контролът, който законодателната и съдебната власт упражняват спрямо изпълнителната, защото именно изпълнителната власт най-често е склонна към изземване на правомощия от другите две власти.
Следователно изпълнителната власт се създава като реализация на принципа за разделение на властите, като негово осъществяване, а административното право е правният отрасъл, изучаващ обществените отношения, възникващи при осъществяване на изпълнителната власт.
Административното право на Република България също регулира определен кръг обществени отношения. По-точно казано, то урежда специфичните отношения между правни субекти, които възникват в процеса на организиране и осъществяване на изпълнителната дейност на държавните органи. Или регулира обществените отношения в сферата на държавното управление. По тази причина отношенията тук имат управленски характер.
Субекти на административното право са всички лица и организации, вкл.държавни органи, с които са свързани пораждането, изменянето или преустановяването на права и задължения в сферата на държавното управление. Правният статут на субектите на административното право се определя от Конституцията на Република България, законите и подзаконовите нормативни актове, които регулират обществените отношения, вързани с организацията и функционирането на държавното управление /държавната администрация/. Субектите на административното право се разделят на три основни групи : 1) граждани, 2) организации и 3) органи на държавно управление. Всяка от посочените група субекти участва активно в общественото управление.
Административната правосубектност е способността на субектите на административното право да бъдат носители на права и задължения като участници в правни отношения в областта на държавното управление. Нерядко в теорията и практиката вместо за административна правосубектност се говори за административна правоспособност. И в двата случая става дума за едно и също – за признато по законите качество на гражданите, организациите и държавните органи, което им дава възможност да се прояват като субекти /страни/ в различни административни правоотношения.
Административният акт, начиран още акт на държавно управление, е съществен елемент на правните явления в сферата на изпълнителната дейност. Най-често по предписание на правната норма тъкмо административният акт е онзи юридически факт, при наличността на който се предизвикват пряко предвидените от нея правоотношения, права и задължения за различните области на правото, а по специално – за областта на административното право, регулиращо обществените отношения, свързани с държавното управление.
Административният акт се очертава като важна форма на изпълнително-разпоредителната дейност, без която не може да се осъществи динамиката на съвременното държавно строителство. Поради това той носи неотменно и нейните белези. Той може да бъде определен по следния начин: властническо волеизявление на орган на държавно управление /или приравнен нему друг орган/, издадено въз основа и в рамката н азакона, което едностранно предизвиква правни последици в сферата на изпълнителната дейност и което при необходимост може да бъде приведено в изпъление с помощта на държавна принуда.


НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ

Актовете на административните органи, когато противоречат на законите или на издадените въз основа на тях други нормативни актове, са от гледна точка на правото недействителни /незаконови/ актове и като такива не могат на предизвикат поначало никакви правни последици.

Случаи на недействителност

Незаконосъобразността /недействителността/ на административните актове ще бъде налице винаги, когато не са били спазени някои или всички от посочените по-горе условия за тяхната валидност. По такъв начин на практика могат да се представят следните видове незаконосъобразни /недействителни/ актове на държавно управление: 1) актове, издадени от некомпетентни органи или в превишение на предоставената компетентност (превишение на власт); 2) актове, при издаването на които не е спазена предвидената от закона форма; 3) актове, несъобразени с процесуалноправните изисквания на правната норма; 4) актове, несъобразени с материалноправните изисквания на правната норма; 5) актове, несъобразени с целта на закона.

Целият материал: