Стопанисване на семенни букови гори

[Mozo]

Изпитна тема № 1
Стопанисване на семенни букови гори


1. Кратко описание на морфологичните и биологичните особености и екологичните изисквания на обикновения бук:
Fagus silvatica – обикновен бук. Обикновеният бук достига височина 30 м. и дебелина 1 м. При благоприятни условия може да достигне до 40 м., в някои случаи дори и до 50 м. Короната е мощна, яйцевидна и гъста. Кората е тънка, сивопепелива, изпъстрена с по-тъмни и с по-светли петна. Обикновено е гладка, но се срещат индивиди с различно напукана кора. Листата са наредени последователно двуредно. Те са едри /дълги 4-12 см и широки 2,5 – 8 см./, обикновено яйцевидни, със закръглена основа и със заострен връх. При обикновения бук се наблюдава силно проявен листен диморфизъм – образуват се така наречените слънчеви и сенчести листа, различаващи се по размери, оцветяване и анатомично устройство.
В зависимост от надморската височина обикновения бук цъфти от края на април до края на май, а жълъдите узряват през септември-октомври и опадват от разтворилите се куполи.
Обикновеният бук започва да плододава сравнително късно: свободно растящите дървета – към 20 – 40 годишна възраст, а в насажденията – към 60 – 80 годишна възраст. При благоприятни условия обилно плододаване има през 3-5 години, а при неблагоприятни – през 9-12 години. В България обикновения бук е широко разпространени почти във всички планини – в Стара планина, Средна гора, Родопите и в планините на Югозападна България. Среща се обикновено на 700-1700 м. н.в., където образува обширни насаждения и по-рядко смесени – най-често с обикновен габър и отчасти с обикновена ела и обикновен смърч, по-рядко с белия бор и най-рядко с горуна. При обикновения бук са описани и много декоративни форми – пирамидална, нискорасла, червенолистна и т.н.
2. Възобновителни сечи в буковите гори:
Чистите букови или с преобладаващо участие на бук насаждения заемат около450 000 хектара, което е 12% от общата площ на горите в България и 32% от площта на широколистните гори. Буковите гори са формирани главно върху кафяви горски почви, планинско-горски тъмноцветни, понякога и върху хумусно-карбонатни. Съобществата на обикновения бук са разпространени във всички планини на България, с изключение на Източна Стара планина и Странджа. Най-обширни са в Западна и Централна Стара планина, Средна гора, Родопите, Витоша, Рила и Пирин, от 650/700/ до 1400-1500/1800/м.н.в. Срещат се и по-ниско във Видинско при 140 м.н.в.
Кратко описание на видовете сечи:
Краткосрочно – постоянна сеч – тази сеч е класическа за буковите гори, за които е характерна много доброто естествено, равномерно възобновяване. Прилага се предимно в едновъзрастните зрели букови гори, с равномерен строеж, най-често като трифазна или двуфазна, в зависимост от склопеността на дървостоя и от хода на естественото възобновяване. Възобновителния период е 12-15 години в зависимост от това дали сечта е водена на две или три фази. След всяка фаза склопеността и гъстотата намаляват, както при последната фаза на сечта дървостоят напълно изсича:
-подготвителна фаза – тя се извежда в насаждения със склопеност над 0,8 и когато мъртвата горска постилка е дебела и пречи на възобновяването. Целта на тази фаза е да се създадат:
- условия за обилно семеносене на качествените дървета;
- благоприятна среда за поникване на семенат;
- условия за увеличаване на прираста по дебелина на най-качествените дървета.
След сечта склопеността се свежда до 0,7-0,8. Когато склопеността е по-малка от 0,7 тази фаза не се извежда. Интензивността на сечта е до 25% от наличния запас.
-осеменителна фаза – тя се извежда 3-5 години след подготвителната, през пълна семеносна година. Чрез тази фаза се цели да се възобнови насаждението. Отсичат се нежеланите дървесни видове, кривите стъбла. След сечта склопеността се свежда до 0,5-0,6, и дървостоя трябва да се изреди така, че да се осигури защита на подраста и почвата да не се засили. Интензивността на сечта е 25-35% от наличния запас.
-осветителна фаза – тя се извежда 3-6 години след осеменителната фаза, в зависимост от хода на възобновяването и растежа на подраста, при покритие над 75%. Целта е да се адаптира постепенно подрастът към условията на открито. Склопеността се свежда до 0,3-0,4, в зависимост от дървесния вид. Отсичат се некачествените дървета, както и тези с прекомерно развити корени.
Групово – постепенна сеч – прилага се в букови насаждения с групов строеж и възобновяване, както и в смесени буково-иглолистни такивя. Сечта започва от местата, където се е появил буковият подраст. Залагат се по 4-5 прозореца на 1 хектар, равномерно по площта. Едновременно с отварянето на прозорците, около тях се залагат ивици, широки до 10-15 м. С прилагането на тази сеч се формират млади, относително разновъзрестни насаждения
-изборна сеч – прилагат се върху цялата площ на насажденията единични или групови дървета, с определени качества и размери, без да се стига до окончателно изсичане на дървостоя. Когато буковата гора изпълнява водохранно, водорегулиращо или друго специално предназначение, или когато се стопанисва изборно, се прилага изборна сеч. Чрез нея се осегурява непрекъснато покритие на терена с дървесна растителност. Турнусът на стопанството е 10години. При всяко влизане дървостоят се изрежда равномерно до склопеност 0,5-0,6, като интензивността на сечта и 15-20% от запаса.
-групово-изборна сеч – прилагат се към взискателни дървесни видове. По цялата площ на насаждението, по възможност равномерно се изсичат групови дървета Тази сеч се прилага с успех при изборната форме на стопанисване на разновъзрасни, смесени по състав насаждения, с участие в състава им на светлолюбиви дървесни видове. Сечта се повтаря през 10 години, като при всяко влизане се отварят нови прозорци, без да се разширяват чрез ивици. В прозорците в зависимост от възрастта се води съответната отгледна сеч.
-голи сечи – в силно изредени, нископродуктивни насаждения от ІV – V бонитет се водят голи сечи. Когато сечта се води на малки площи, размерите са от 2,5-5 декара, защото след голата сеч, която се води за срок от 1 година, се залесява със сънкоиздръжливия бук, страдащ от температурни колебания., и процентът на прихващане ще е по-малък, ако тези площи имат по-големи размери. Когато в насажденията се налага реконструкция и ще се залесява с букови фиданки, големината на сечищата и 50 декара.
3. Кубиране и сортиментиране с разредни, обемни сортиментни таблици:
Кубиране – най-съществената част на дървото е неговото стъбло. Поради това е обект на измерване и кубиране. За да се постигне необходимата точност, трябва да се знаят редица негови особености.те се изразяват с т.нар. числена характеристика, която включва:
- височина;
- сбег, който се изразява с намалението на дебелината на стъблото на 1 м. дължина, мерена от основата към върха в сантиметри;
- форма на стъблото;
- обем на стъблото.
За точно кубиране на стъблата със стереометричните формули от особено значение е изясняването на въпроса за формата на стъблото.
Модели за сортиментиране с разредни сортиментни таблици – необходимите предварителни условия, за да се сортиментира дървостоят по този метод са:
да се клупира напълно дървостоят и да се определи броят на дърветата по степени на дебелина;
да се определи броят на дърветата, годни и негодни за строителен материал;
здрави строителни са онези дървета, на които повредата не е повече от 25% от общата част на стъблото;
полустроителни са дърветата, на които повредата е от 26 до 75% от общата част на стъблото;
негодни за строителен материал са дърветата, на които повредата надминава 75%.
Повредата на дърветата са обикновено външни /видими/ и вътрешни /невидими/. Вътрешните повреди са главно механични повреди от ветролом, гръм, повреди от засичане с брадва, повреди от извеждане на главни и на отгледни сечи и др.

Целият материал: