Правно-етични проблеми при болни със спин

[Mozo]

Резюме: Синдромът на придобитата имунна недостатъчност(СПИН) е общо заразно заболяване,което започва с нехарактерни оплаквания като повишена температура,увеличени лимфни възли,загуба на телесна маса,периодична диария,след което настъпват тежки увреждания на различни органи и системи.Заболяването е резултат на първично необратимо увреждане на имунната система на организма и наслояване на инфекции довеждащи до гибелта на болният.
Причинителят на СПИН е т.нар.човещки имунодифицитен вирус-1(human immunodeficiency virus),означаван с латинските букви HIV-1.Той е открит през 1983 г почти едновременно от френският учен L.Montanier и от американски вирусолози под ръководството на R. Gallo.
На настоящият етап носителството на вируса се определя като HIV-инфекция,а всички останали клинични изяви като болест на СПИН.

Ключови думи;СПИН,серопозитивен,заболяване,пациент,партньор,медицински специалист.,болен,тайна,етичност

Няма доказателства за пренасяне на вируса чрез храна или вода,ухапване от насекоми,при кашляне и кихане.Липсват факти за заразяване при общуване в училище,на месторабота или др. обществени места.
Инкубационният период е от няколко месеца до 6-7 години и повече.Клиничното протичане се обусл Вирусът на СПИН прониква през увредената кожа и лигавица на устната кухина,половите органи и ректъму,конюнктивата и директно в кръвоносните съдове при венозни манипулации.Източници на зараза са болният човек и здравите(без симптомните) вирусоносители.Заболяването се предава по три пътя-по полов път(при хомосексуални,бисексуални и хетеросексуални контакти),по паратентерален път(заразена кръв и кръвни продукти) и трансплантационно(майка-дете).При HIV-инфекцията се наблюдава лесно преминаване на заболяването от популацията на хомосексуалистите към популацията на наркоманите и обратно или от засегнатите групи чрез бисексуалните мъже към населението като цяло.
авя от 3 типа патологични процеси:ретровирусна инфекция,добавени вторични бактериални инфекции и евентуално поява на новообразувания.
Болестта предизвикана от HIV преминава през 5 стадия.
1.Първичен клиничен комплекс –възниква от 7-ия до 60-ия ден от заразяването при около 1/3 от случаите.Наблюдават се грипоподобни симптоми,фебрилитет,увеличени лимфни възли в шийна област,отпадналост,стомашно-чревни нарушения,обриви и др.
2.Период на безсимптомен имунендифицит-независимо от напредналият имунен дифицит не се регистрират никакви субективни или обективни признаци.Това латентно състояние може да продължи 10 и повече години.
3. Период на опортюнистияни инфекции-възникват пневмоцистна пневмония,тежко рецидивиращ херпес,гъбни инфекции по лигавиците и кожата.
4.Период на генерализирана лимфаденопатия-увеличаване на лимфните възли по цялото тяло,несраснали помежду си и неболезнени при палапация.
5.Терминален период- постоянна висока температура.с изпотяване,трайно значително отслабване на теглото,разнообразни и тежки форми на вторични инфекции,поява на злокачествени тумори.Смъртният изход настъпва след 8 до 15 години.
В България първият случай е открит през 1986г в гр.Плевен при болен студент от Танзания Към началото на 2003г. в МЗ са регистрирани 438 HIV-серопозитивни лица от които 68% са мъже и 32% са жени.Около 73% от серопозитивните лица са на възраст от 20 до 39 години. Към 15 май 2010г броя на серопозитивните в България е 1160 ,броят на новорегистрираните е 51 -като 60% от тях са на възраст между 17-29 год.Това показв,че има тенденция за бързо нарастване на броя на новооткритите случаи.Показателни за това са и данните в световен мащаб-близо 33 милиона по света живеят с вируса на HIV от тях над 5 милиона са на възраст между 15-24 години.До сега епидемията СПИН е отнела живота на над 25 милиона души.
Извършеният анализ на ситуацията у нас разкри следните главни детерминанти за бързото нарастване на заболяемостта от ХИВ/СПИН:
С директно влияние са следните фактори: рисково полово поведение чрез необезопасени полови контакти; високо разпространение на полово предавани болести и рискова венозна употреба на наркотици чрез използване на общи игли и спринцовки.
Към факторите с индиректно влияние се причисляват: бедността (икономическа несъстоятелност); проституция; употреба на наркотици и алкохол; ниска здравна култура; ниско общо образование за някои уязвими групи; висока мобилност. Към последните следва да се добавят и липсата на цялостна политика за ограничаване на разпространението на рисково поведение и разпространението на ХИВ/СПИН; недостатъчната ефективност на институциите, службите и услугите и кризата на социализацията.
В областта на медицината най-висок риск представляват кръвните продукти и инвазивни манипулации. Като индиректни фактори следва да се посочат: недостатъчно изградени стандарти и добри практики, липсата на достатъчни умения за диагнозата, консултирането и обслужването на лицата засегнати от ХИВ/СПИН.
Рискови групи
Сред населението се очертават няколко групи, които са най-уязвими към ХИВ/СПИН и ППБ.
A. Подрастващи и млади хора. Подрастващите и младите хора се причисляват към уязвимите групи в нашето общество. Обективните анализи посочват, че при младите хора не са развити в достатъчна степен за възрастта социални и жизнено важни умения за правене на избори и поемане на отговорност в общ житейски план, в това число и по отношение на сексуалното поведение. Статистиката сочи увеличаване на рисковото поведение сред младите хора с едновременно намаляване на възрастта на участниците – непосещаване и отпадане от училище, безработица, младежка престъпност, проституция (най-вече сред 16-24 годишни), наркоманно поведение и особено инжекционна употреба на наркотици, употреба на алкохол и тютюнопушене, рисково сексуално поведение. Средната възраст за първа бременност и данните за абортите по желание са индикатори, по които България изпреварва повечето европейски страни. Значително нарастват регистрираните случаи на ППБ в това число и сифилис. Практически в повечето от регистрираните случаи на заразяване с ХИВ, това се е случило преди навършване на 24 години.
Б. Интравенозни наркомани. В България през последните години е налице постоянно нарастващ брой на интравенозни наркомани, които злоупотребяват основно с хероин. Известно е, че интравенозната употреба на наркотици е един от основните директни рискови фактори за заразяване със СПИН, но досега броят на ХИВ позитивните интравенозни наркомани у нас е сравнително малък. Специалистите са на мнение, че съществува огромен риск от рязко увеличаване на разпространението на ХИВ сред популацията от интравенозни наркомани в близкото бъдеще. Сравнително високият процент на наркомани, заразени с други кръвно-преносими болести (хепатити В и С), е тревожен индикатор за взривоопасността при тази група. Много хора от тази група проявяват и рисково сексуално поведение, което има съществено значение за разпространението на СПИН в българската популация, сред която хетеросексуалният е основен път на заразяване. В същото време, поради възможността чрез инжекционна практика бързо да се разпространи вируса в групата, е необходимо да се положат специални усилия за ранно откриване на вирусоносителите в тази популация.
СПИНзаболяването има голямо медико-социално значение за човешкото общество.То влияе на всички дейности в здравеопазването.При тази обстановка всеки лекар и помощен медицински персонал може да се окаже в ситуация да обслужва серопозитивен пациент което изисква познаване на проблема от медицинска, етична и правна гледна точка.

Целият материал: