Ембрионално развитие на малък мозък

Катедра по анатомия, хистология и ембриология

Реферат

По специална ембриология
На тема: Малък мозък – cerebellum

Ембрионално развитие на малкия мозък – cerebellum
Малкия мозук се деференцира от аларните плочки метенцефалона. Неговото развитие започва в края на 6-та седмица от ромбичните устни на метенцефалона, които задебеляват и отбразуват церебеларни примордиуми. През втория месец разрастващите ромбични устни се сливат в срединната равнина, формиращи единичен примордиум, покриващ ромбичната ямка и бъдещия четвърти мозъчен вентрикул. В средата на третия месец разрастналият церебелум приема подабна на гира форма и краниалния участък на метенцефалона. В този стадий чрез напречна бразда, постеролатералната фисура, малкия мозък се разделя на краниална и каудална части. Каудалната част, съставена от чифт флокулонодуларни делчета е най-първично изградената част на малкия мозък. По-голямата краниална част изгражда червея, който свързва растящите церебеларни хемисфери. Последните се развиват по-бързо и заемат по-голяма част от малкия мозък. Чрез появата на вътрешни бразди в хемисферите започва напречното им подразделение. Най-голямата първична фисура се задълбочава в края на 3-тия месец и разделя червея и хемисферите на краниален дял и каудален дял. Появилите се попълнителни напречни фисури подразделят вермиса и хемисферите на по-малки листоподобни делчета, чието оформяне продължава през плодния период, увеличавайки повърхността на малкомозъчната кора.
Сивото вещество на малкия мозък е разделено в две групи малкомозъчни нервни ядра: дълбоко разположени церебеларни ядра и външен церебеларен кортекс. От всяка страна дълбоките ядра се обособяват в четери подгрупи: nuclei dentatus, globosus, emboliformis et fastigii. Всички аферентации на церебеларните корови представителства са свързани с тези ядра. Церебеларният кортекс е равномерно изграден във вътрешната си структура във всички делчета на малкия мозък. Клетъчните структури на кората са подредени в слоеве. Двете групи неврони се деференцират в резултат на комплексна организация. В началото на невроепитела на метенцефалните ромбични устни пролиферира и образува вентикуларен, мантелен и маргинален слоеве. През 3-тия месец се наблюдава втора пролиферативна вълна и се формират два слоя – вътрешен герминативен слой и външен герминативен слой. В началото на 4-ия месец след ново делене се оформят невроналните популации. От вътрешния герминативен слой се развиват невроните на всички дълбоки церебелари ядра. Освен тях този слой продуцира първичните невробласти на Пуркиние и тези на Голджи. При миграция аксоните на невробластите на Пуркиние, които мигрират в посока към кората, образуват синаптични контакти с дълбоките церебеларни ядра и това са единствените еференции на диференцираните корови неврони. Клетъчния слой на клетките на Пуркиние заема пространството под невроните на външния герминативен слой.
Външният герминатвен слой преминава през три пролиферационни вълни, за да образуеа три невробластни популации на коровите неврони: кошчеви, зърнести и звездовидни невробласти. Зърнестите невроблзасти заедно с част от ошчевите и звездовидни невробласти заемат дефинативна позиция дълбоко под клетките на Пуркиние. Останалите поевърхностни кошчеви и звездовидни клетки заедно със слоя на Пуркиние изграждат молекулярния слой на дефинитивния кортекс.
При пролиферацията на гранулираните слоеве част от клетките се развиват и диференцират в предшественици на астоглията и олигодендроглията.
Малкият мозък се разполага в задната част на черепната кухина, под тилния дял на крайномозъчните полукълба, зад моста и продълговатият мозък. Той е свързан с останалите части на ствола от всяка страна черз три крачета: горно, средно и долно – pedunkulus cerebellaris superior, medius et inferior. Чрез горното крайче той се свързва със средния мозък, чрез средното с моста, а чрез долното с продълговатия мозък.
Външната форма на малкия мозък се характеризира с наличието на две силно развити странични части – малкомозъчни полуикълба – hemispheria cereblli, и разположената между тях изостанала в развитието си част – червей. Повърхнустта на малкия мозък е набраздена от дълбоки цепки – fissurae cerebelli, които ограничават една от друга високи извивки, наречени малкомозъчни листа – folia cerebelli. Някои от цепките са значително по-дълбоки от останалите – те разделят малкия мозък на делчета.

Целият материал: