Лекции почвознание

[Mozo]

Строеж на почвения профил. Типове почвени профили. Типове почвени хоризонти
Представа за стоежа на почвата, нейният генезис и морфологичните и особености, се придобиват при направата и описанието на почвените профили (разрези). Въпреки трудоемкостта направата на почвен профил е осн метод за идентифициране и класифициране на почвите, като осн елемент и диагностичен критерийпри описанието на почвените профили служат генетичните хоризонти. Това са относително еднородни почвенис лоеве които съставляват в съвкупност почвения профил ис е различават помежду си по морфологични особености ( структура, механичен състав, цвят), свойства и състав.
Почвеният профил е съвкупност от генетично близки и закономерно редуващи се почвени хоризонти. Различават се следните типове почвени профили:
1 прост тип профили- примитивен тип-характерен е за началният етап на почвовобразуването когатое засегната само повърхността и незначителна част от материнската скала. Тези профили са недиференцирани различаватс е само А и С хоризонт които лежът непосредствено в/у материнската скала. Мощността на тези почви е мн малка 10-15см; непълно оформен тип- почвите са с пълен набор от почвени хоризонти но мощността на профила не надвишава 50см. Този тип профил е формиран най често в/у хълмисти, полупланински и планински релефни форми; нормален тип- най разпространен е и се характеризира с пълен набор от генетични хоризонти които са добре оформени. Такъв профил притежават неерозираните черноземи, смолници, сивокафяви горски почви и др; нарушен (ерозиран) тип- различават се три степени на ерозираност. При първата степен (слабата) е отнесена част от А хоризонта. При втората степен е отнесен целия А хоризонт. При третата степен ( силна) са отнесени хоризонтите А и В.
2 сложен ип профили- реликтов тип- типичен е случаят когато един в/у друг са два профила, долулежашият се нарича погребан ( реликтов) а горният съвременен. Най често това може да с енаблюдава около терасите на речните долини, в районите със силна ветрова активност и вулканичните райони; нарушен тип- тук се отнасят случаите когато дололежащипочвени хоризонти са изнесени по изкуствен начин на повърхността на почвата. Това с еполучава при риголване на почвата с цел създаване на трайни насъждения или рекултивация; мозаечен тип- наблюдава се при наличие на комплексна почвена покривка. Отличава се с петнист (мозаечен) характер, при което е на лице голяма нееднородност на почвената покривка. Подобна характеристика на почвения профил се наблюдава при засолените почви.
Видове почвени хоризонти: почвените хоризонти са относително еднородни почвени слоеве които са разположени успоредно на почвената повърхност. Характеризират се със специфична структура , морфологични особености, състав и свойства и плодородие. Те са основен диагностичен критерий за характеристика на почвите. Различават се повърхностни, подповърхностни и подпочвени хоризонти. 1 Повърхностни хоризонти: 1 хумусно акумулативен хоризонт- А- оцветен е тъмно (черно, сиво-черно до сиво-кафяво) поради натрупване на органично в-во (хумус). Той е мощен 50-80 см в дълбочина, добре структуриран ( със зърнесто троховидна структура) и наситен с калций. В този хоризонт не с енаблюдава елувиране, но може да се наблюдава излужване (измиване на почвени бази,гипс, карбонати) . с допълнителни индекси поставени в дясно от обозначението се означават специфични характеристики. С хумусно акумулативен хоризонт се характеризират черноземи, смолници, алувиално- ливадни почви, рендзини, т.е почви обр под влияние на тревиста растителност. В рамките на А хоризонта се обособява и т.н орен хоризонт, който се обособява при продължителна обработка на почвата на дълбочина 15-30 см. При риголване на почвата на дълбочина 60-70см се обособява хоризонт който бележим като А-риг. 2 хумусно елувиален (лесивиран) хоризонт- AL. Този А хоризонт е образуван под влиние на процеса лесиваж, терминът елувиален произхожда от елувио което ознчава измиване на глина. Хумусно елувиалният хоризонт е с по малка мощност 30-40см, с по лек механичен състав и рохкава структура. Обогатен е със силициев диоксид и е беден на сесквиоксиди. Съдържанието на органично в-во е по ниско и цвета на хоризонта е по светъл. Хумусно елувиалният хоризонт не съдържа карбонати е р-цията му екисела. С такъв хоризонт се характеризират сиво-кафявите горски почви и лесивираните канелени горски почви, т. Е почвиобр под влияние на дървестна растителеност. 3 псевдоподзолист хоризонт- AL(g) . образува под съвместното влияние на процесите лесиваж и оглеяване в условията на периодично преовлажняване. Образуваните при тези условия подвижни органоминерални съединения се изнасят на дълбочина и повърхностния хоризонт се обогатява със силицияв диоксид и обеднява на сесквиоксиди. Този хоризонт е със малка мощност 20-30см, със светъл цвят, рохкава структура и лек механичен състав. Характерен признак е люспестата структура , добрата водопропускливост и слабата водозадържаща способност. Характерен морфологичен признак е наличието на глеевидни петна и редуване на сиво-синкави повърхности и ръждиви петна. Съдържанието на органично в-во в мн ниско , не се съдържат карбонати и р-цията е силно кисела. Такъв хоризонт у нас притежават псевдоподзолистите почви, които са сравнително широко раззпространени. 4 елувиално-солонцов хоризонт AsL- хоризонтът е с малка мощност 5-10см, белезникав цвят, рохкава и люспеста структура, добра водопропускливост и малка водозадържаща способност. Съдържанието на орг в-во е мн ниско. В този хоризонт се намира на повърхността на почвения профил или е непосредствено под хумусно-акумулативния хоризонт. С такъв хоризонт се отличават солонците. 5 торфен хоризонт Т – съдържа над 70 % консервирано орг в-во (тревисти и дървесни остатъци, мъхове, лишеи частично превърнати в хумус). Когато мощносттана хоризонта е до 50 см почвите се наричат торфенисти а когато е над 50см торфени. Хоризонтът се характеризира с кисела р-ция, висока водопропускливост и ниско капилярно покачване.

Целият материал: