Търновската вълна в поезията: Борис Христов

[Mozo]

Шуменски университет
„Епископ Константин Преславски”

факултет по Хуманитарни науки
катедра: Българки език



КУРСОВА РАБОТА

тема:

Търновската вълна в поезията: Борис Христов


Изготвил: проверил:
Милена ……………………. /М. Петров/

съдържание:


1. Увод
1.1. Търновската вълна и нейните представители ..............................3
1.2. Борис Христов и неговите произведения накратко .....................5
2. Изложение
2.1. Водещи мотиви на Търновската вълна, начело с Борис
Христов.....................................................................................................5 2.2. „Вечерен тромпет”............................................................................7
2.3 „Честен кръст”.................................................................................. .8
3. Заключение ..........................................................................................14
4. Библиография ..... ................................................................................15

Понятието “поколение”, както и „вълна” е част от политиката на репрезентацията. Затова някои автори могат както да влязат, така и да излязат от дадено поколение, както да бъдат включени, така и изключени. Ако поколенията са неформални партии, то ясно е, че тяхната главна задача е по-успешното участие в политическите борби за властта в литературните институции. Ето – “априлското поколение”. После – “великотърновската школа” от 70-те години, която заема особено място в нашата литература. Борис Христов е водещо име в тази вълна, на когото по – късно ще отделя специално внимание, както и на неговите най-известни и широко обсъждани произведения „Вечерен тромпед” и „Честен Кръст”. „Великотърновската школа” показва, че поколението може да се ползва и от географски характеристики. 70-те години може би бяха своеобразен връх в доминацията на метафорическото писане. Силната поезия на Борис Христов и неговите следовници узакони пищната метафора като главен елемент на всяко стихотворение. Невъзможността да се пише възторжено и да се проповядва вяра в „светлото бъдеще“ пролича най-ясно в девалвацията на почерците на повечето поети от т.нар. „априлско поколение“. На твърдението „поколение” повече би подхождало „литературна школа” или „кръг”.
„Априлското поколение” от раждането си до днес върви към една и съща цел, но по различен път. В поколението, изявяващо се през 70-те години има поети, истински талантливи, които с творчеството си го изпълват с ново съдържание, това са Борис Христов, Георги Спасов, Таню Клисуров, Калина Ковачева, Иван Серафимов, Марин Георгиев, Паруш Парушев и други, които се наложиха със свой глас в новата българска поезия, напомняйки за новооткрития тогава Великотърновски университет. По-късно всеки от тях оформи свой индивидуален творчески облик и зае свое място в съвременната ни лирика. Сред тях заслужено място има Г. Спасов. Всички те имат приятелски отношения. В техните стихове гласове от древни епохи се преплитат с гласовете на настоящето, оживяват митове или се демитологизират вековни представи, временно-пространствените граници се рушат, за да се свържат разпокъсаните звена на движението. Все повече се засилва диалогичното отношение на поезията към предмета на нейното отражение. Мнозина от авторите се отказват да съдят за истината по днешните й одежди – било словесни, било материални.
Георги Константинов изтъкна "почтеността на Паруш Парушев към житейските факти". Едно от неговите произведения е „Дом на брега”, което е автопортрет в стихове на Паруш. Защото той е изповеден автор в истинския смисъл на думата. В неговата книга няма измислени теми, волни фантасмагории, игри на чувства, въображаеми болки и радости. Това е изповедта на рано помъдрял човек, който още в далечните, “великотърновски”, години на студентската му младост се е научил да разговаря спокойно и овладяно с читателя, убедително да му поднася лирическите си аргументи и в крайна сметка да го спечелва за своята кауза. Паруш Парушев е преди всичко бургаски поет. В повечето негови стихотворения се усеща дъхът на морето, чува се плясъкът на вълните, морският бриз раздвижва образите и метафорите на тези стихотворения. На своя любим Бургас Паруш Парушев е посветил дванайсет елегии.
Като всеки талантлив човек и у Георги Спасов беше осезаемо усещането му за автентичност. Това чувство силно впечатлява в първите му поетични книги - "Вест" (1979) и "Добрият човек" (1981).

Целият материал: