Гносеологията на Платон според откъса "Пещерата на сенките" от диалога му "За държавата"

[Mozo]

Русенски университет”Ангел Кънчев”
Факултет „Природни науки и образование”
Катедра „Педагогика, психология, история”

АНАЛИЗ
По Философия
ТЕМА: „Гносеологията на Платон според откъса „Пещерата на сенките” от диалога му „За държавата

Изготвил:
Царена Маринова Маринова
Специалност: ПНУП, І курс
факултетен №136704

Проверил :д-р Магдалена Желязкова

Гр.Русе 2013
Един от основните сюжети във философията на Платон е Митът за сенките в пещерата. Това е диалог между Платон и Главкон и е опит да се изобрази нагледно човешката природа според духовното виждане и невиждане. Разсъждаваме над положението на оковани затворници в пещера, зад които гори огън. Затворниците виждат само сенките на преминаващите отзад фигури. Те чуват само ехото, а не истинското слово и лесно могат да се заблодят като свържат звуци и образи, които не кореспондират едни с други. Има възможност някой от тях да се освободи, да излезе от пещерата, и след болката от светлината да види действителни предмети. Може обаче осводеният да не понесе болката от светлината и да предпочете да съзерцава това, с което е свикнал-сенките. Той може да излезе от пещерата и да види най-истинската светлина-тази на слънцето. Тогава може да види реалните неща и да прозре причините някои от тях да остават сенки. Освободеният може да се върне в пещерата, да поиска и да сподели истински видяното с останалите затворници, може да заспори със тях. Но най-вероятно те няма да го разберат, ще му се изсмеят и ако остане неприклонен в желанието си да ги освободи биха го убили.
Целта на тази сцена е да се обесни ролята на философа. Писателят смята, че философът е един от тези затворници, който обаче е освободен и му е позволено да излезе от пещерата, където може да види какви са тези сенки и какво представляват. По този начин Платон е формолирал неговата теория за формите, според която очертанията върху стената са обектите, които виждаме в заобикалящия ни свят, а единствено идеята за формата остава непроменена, твърда и съвършена.
Според Платон всеки който иска да постъпва разумно в делата си трябва да види истинската си светлина и „ нейния владетел”, и такъв човек не би желал вече да се занимава с човешките работи, но винаги душата му ще се стреми нагоре, защото „това е естествено”…
Втораченият в „големия екран” съвременен човек с промит от медиите мозък и възприятия, не се ли е оставил да бъде воден от също толкова слепи водачи. Той се отказва да приеме съществуването на друга реалност, в която да гледа живота „лице в лице” и в това съзерцаване да търси себе си и мястото си под Слънцето. Не са ли това погълнатите от кривите образи на интернет пространството деца, които се изолират доброволно от реалността и подобието на всичко живо и реално. Проблемът е, че това оттласкване от заобикалящото нее духовно извисяване, а по скоро доброволно оковаване пред тесния и размазан образ на призрачна нереалност, лишена от истинската светлина, пещера без изход…

Целият материал: