Чуждоезиково обучение

[Mozo]

Цели и задачи


Методиката на чуждия език (ЧЕ), представлява теоретична дисциплина, която използва постиженията на психолингвистиката. Тази методика се опира на знания, които са получени от наблюдения върху практиката.
Овладяването на езика е спонтанно в естествени условия или в учебни условия. Езика се усвоява чрез действия или се изучава чрез упражнения и се използва. Предмет на методиката са учебните условия, но по време на обучението, учителят използва всички елементи на спонтанното овладяване, които се създават в класната стая. Във всеки момент от работата си, учителят приближава изучаването до общуването. При децата, по-лесно се постига влизането във всяка роля.

Цели на обучението


Основната цел е комуникацията, която е нужна за осъществяване на смислен контакт. Възможно е, владеещите ЧЕ, да произвеждат изказвания на този език.
Подхода е по-широк от ветода. Но в чуждоезиковото обучение, се говори и за подходи, и за методи. Тези наименования, се използват като синоними и могат да се заменят.
През 1992 г. е публикуван Проект за образователните изисквания. Разработени са равнища на ЧЕ за основното училище, гимназиите и езиковети гимназии. Комуникацията се определя като способност за разбиране. Реализира се с дейностите.
През 1993-94 г. е въведен учебен план за ранно чуждоезиково обучение, според който в І кл., ЧЕ се изучава по три чàса седмично; във ІІ кл. – по два чàса; в ІІІ и ІV кл. – по три. От ІІ кл. се въвежда нов ЧЕ. През 1994 г., учебният план добива по-голяма амбициозност – започва се в І кл. с три чàса седмично; във ІІ кл. – четири чàса; в ІІІ и ІV – пет чàса. От 2002 г., хорариумът се понижава – обучението е задължително от ІІ кл. с два чàса седмично и продължава три чàса в ІІІ и ІV кл. Втори ЧЕ се започва в V кл.
В Швеция през 70- те г. на ХХ в., се реализира проект, по който английския език се изучава в І клас. В Австрия от 1983 г. започва обучение по ЧЕ при деца ва 8 години. От 2003-04 г. обучението се въвежда масово за деца на 6 години. В Италия, ЧЕ се изучава в І кл. В Румъния се започва в детската градина или в ІІІ кл.
През 2001 г., са публикувани държавни образователни изисквания (ДОИ) за учебното съдържание по ЧЕ. Те определят скàла за езика, която е съобразена с първите пет равнища на общата европейска рамка, която включва шест равнища. Последното от тях, не е цел на българското училище. ДОИ съгласуват специвиката на ЧЕ с възможностите за реалното им покриване на училищното образование. За всеки етап от гимназиалното образование, се определя равнище, съответстващо на равнищата от едно до пет. Според настоящите програми, целите на обучението в І кл. са:
- добиване на интерес към ЧЕ;
- усвояване на чуждата азбука;
- усвояване на умения за ЧЕ;
- разширяване на познанията за други народи;
- получаване на умения за четене и писане;
- добиване на умения за учене на ЧЕ;
- добиване на положителни отношения към изучаването;
- мотивиране на изучаване;
- изпитване на радост от резултатите.
За началния етап, ДОИ определят следните умения: владеене на умения за общуване на ЧЕ, възприемане на информация от кратки текстове; боравене с езиковети средства и др.
През 70-те г. на ХХ в., американецът Дел Хаймс, предлага комуникативна компетентност. Неговите постановки, правят възможен комуникативен подход. Съдържат се три компонента: граматически (знания и способност за съставяне на правилни изказвания), социолингвистични (умения за използване на езика според сферите на общуване) и стратегически (знания и умения за компенсации на затруднения при общуването). По-късно е прибавен и дискурсивен. Той се изразява в езиковите знания за създаване на единни текстове.
През 1990 г. е разработен проект по съвременния език от съвета на Европа, който представя система за обучение. В тази система, комуникацията включва шест компонента: лингвистичен, социокултурен, дискурсивен, социолингвистичен, стратегически и социален. Тези компоненти са развити, за да се изоплзват за учебни програми.
Съдържанието се определя от владеенето на ЧЕ, което дава възможност да се общува с езика в ежедневни ситуации. Равнищата за владеенето на ЧЕ, са осново за сравняване на степента на чуждоезиковата подготовка в различни страни от ЕС. Най-ниското равнище на учебната цел, се нарича „праг“.

Методи в обучението


Изследователските подходи тръгват от това, че изучаващия ЧЕ, има трайни навици по родния си език и протича интерференция между двата езика. Тя е положителна при сходствата, но отрицателна при различията. За да се предотврати това влияние, се разработва анализ. Разработват се и учебници. По-късно, този метод е критикуван, защото учениците се обръщат за ресурси в родния език. Той осигурява стратегии за овладяване на езика. Появяват се мнения, че различията между двата езика, не се преподават лесно. Те не съдържат информация за характеристика на трудността.

Целият материал: