Парченце слънце...

[Mozo]

Супер е

[Галина Ширлетова]

**

Прекършена магнолия



Разцъфнала в предпролетна прекрасност,
магнолия прекършена на две,
нощта погали с ароматната изящност
и едно поуморено влюбено сърце.
Едва ли има по-красива
кръговратна тъжнота -
в целувка сляти
пробуждане, напускащо света
и тишината в бисерна сълза.

[MalamiR]

Красиво е.

[Mozo]

Да, хубаво е

[Галина Ширлетова]

**

Недавна дъга




Огледай се в синевата
на ирисите ми дъждовни.
Ще поваля.
Нали на хоризонта
някъде изгряла е дъгата.
Дали да знаеш искаш
цвят кой съм.
И защо.
Загадка съм без ключ отдавна,
в парче от слънцето след дъжд,
в малко, само наше време.
Скъпоценно. За двама.
И дано
се повтори дъгата недавна...

[Галина Ширлетова]

**

Ти си ми биле





Ти си ми биле - коприва,
така те наричам.
Хем жилиш до болка,
хем с грижа лекуваш.
Плевел си, отдалеч те тъгувам.
Цвят красив, ако до мен си.
От стеблото ти нишки ще преплета,
като прегръдка.
От корена жилав отвара за цяр ще отпия.
Студено ли ти е, нежив си - суха слама.
Пролет огрее ли, възраждаш се...
И защото те обичам.
Колкото за двама.

[Mozo]

Красиво откровение

[шони]

Много е красиво

[Галина Ширлетова]

**
Ако винаги гледаш в очите ми



Ако нощем целуваш сълзите ми
в бисери ще се превърнат
и по звездни пътеки проправени
все до брега ми ще водят.

Ако сутрин събуждаш ръцете ми
в пламенни изгреви
с криле ще политнат
високо, високо, по-волни от жерави.

Ако денем разрошваш косите ми
като вятър препуснали,
само тебе ще галят
в прегръдки прехласнати.

Ако винаги гледаш в очите ми,
радост ще виждаш,
от мечти незабравени
и бъдещи спомени.

[шони]

Днес рядко може да се прочете толкова истинска поезия. Красиво съвършенство

[Галина Ширлетова]

Благодаря ти, Шони!

[Галина Ширлетова]

**Слънчева лавина



Опит за летене...

Сълзата си превърнах в бисерче от стара раковина
прелях небето твое в моето море.
И птица съм, и лодка съм -
с весла от горест и криле...
Летя и все греба натам,
където се топи тъгата ми
от слънчева лавина.

[Галина Ширлетова]

**
Тази драскотина от живота ми



Прегаря лятото
и залези замръкват все по-рано,
към заник криволичи пътят отреден,
сама съм с ятото,
почти безкрило, в полет уморен.
Но не ми липсва капка суета
за минутка на слава,
в няколко пръски изискан парфюм...
А ако ми кажеш: "Пак си хубава" -
изпълваш деня ми с цветя...
Сега не искам на ум,
и не да шептя -
щастливо на глас ще чета
тази драскотина от живота ми
по твоята добра ръка.

[Галина Ширлетова]

**

Един разплакан Слънчоглед



Един разплакан Слънчоглед
по вятъра изпрати песен,
със тичинки разпръсна ноти
от петолиние в сълзи -
за теб...
и горестно предчувствие за есен.

Един самотен Слънчоглед
роди за птица шепичка храна
да има силата за полети нагоре
и напред
и обичта да се завръща у дома.

[Галина Ширлетова]

**
Не идвай, загробнице!



За всеки пристига с остра коса,
онази озъбена, грозна - Смъртта
и винаги има много лица,
прекършва животи, посича сърца,
накланя везните със злост към страха.
Безумни лакеи и пращат писма,
невинни изкупват алчна вина...
Не идвай, загробнице,
преди нас за деца!